Усетих в просъница, че влакът забавя движение. Отворих очи и видях неодобрителните погледи на бабките в купето. Явно все пак не бе добре, че облякох късата си карирана червена пола и бюстие за пътуването.. Въздъхнах и се надигнах. Добре, че бях малка и дребна и две места ми бяха достатъчни да дремна. Седнах и се наведох да взема ботушите си. Докато ги опъвах до коляното си не спирах да се чудя какво ще правя като слеза от влака. Не се притеснявах особенно дали ще се справя, въпроса е с какво трябваше да се справям. Бях чула за някакво даскало, където имало общежитие мога да се запиша да завърша училище, но не го бях решила. Докато се бях навела косата ми падна на лявото ми рано. Въздъхнах, изправих се и махнах слушалките от ушите си. Бабките си шушукаха и обсъждаха ръкавиците ми. "Как може да носи такива дълги ръкавици посред лято?" Попита едната, обърнах се към нея.
- Нося ги защото ми харесват, проблем?
Веднага се смутиха и млъкнаха, за сега добре. Внимателно намъкнах елека върху гърбът си и се изправих. Свалих с доста мъки куфарът и раницата от поставките отгоре и ги тръснах на седалките в момента в който влакът спря. За малко да падна, но се задъжах за седалките. Започвах да с еизнервям малко. Изчаках ги да слязът и тогава тръгнах и аз. Слязох и вече се чувствах по-добре. Бръкнах в джоба на раницата и извадих пакета с цигари, извадих една и я запалих с кибрита. Първата дръпка беше просто перфектна. Нарамих раницата и издърпах дръжката на куфара с колелцата и се запътих към улиците на града. Щях да му мисля там на къде да се опътя.