Лорелай Тонере

Заглавие: Лорелай Тонере Съб Окт 16, 2010 5:38 pm

Име: Лорелай Касандра Фиамета Еванс-Тонере

Прякор: Лори, Ло, Каси, Сандра, Фиа, Фиамета, Касандра

Възраст: 442-годишна е, но понеже е прокълната на 17 оттогава не се е променяла на външен вид

Вид: Паднал ангел

Дарба: притежава дара на Жрицата на Срама - може да кара хората да се засрамят и да си признаят за минали и настоящи грехове, само като ги погледне в очите. Освен тове е прокълната (демек това не е точно дарба) да предусеща, когато някой около нея или който познава ще умре скоро.

Характер: Лорелай има много странен характер, което не е никак чудно, като се има предвид доста странната ѝ житейска история. Въпреки ужасната ѝ дарба да предвижда смъртта около себе си, тя никога не е изпадала в депресия или дори в състояния близки до нея. А благодарение на точно тази дарба (или проклятие) се формират доста важни черти от характера и - като страха и от запознанства с нови хора, просто я е страх, че всеки момент може да усети как те ще умрат или пък че някой пак ще и ги отнеме както беше направила майка и с Джонатан. А безкрупулността на майка и е зародила в нея безгранична омраза към всички създания на мрака. И все пак тя е наистина много умна и способна, притежава страхотно чувство за хумор и доста хаплив и саркастичен език. Умее да се приспособява и да живее с лишения. Знае кога да спре с нещо и притежава чувство з саморония, поради което често обвинява себе си за неща, за които няма никаква вина. Много добра актриса и лъжкиня е, което много и помага да крие чвствата си и да си издига безразлична маска за пред хората. След всичките тези случаи, в които си беше позволила да обича, но беше разочарована, тя е почти неспособна да изпита това чувство отново. Освен от нови запознанства нея я страх само от неизвестното. Често се унася нанякъде и изглежда малко откачена. Много хора я смятат за малко егоцентрична, но това никак не е така - тя просто се страхува да разкрие себе си и затовасе крие зад тази маска.

Външен вид: Болезнено и понякога малко плашещо красива, защото почти петвековният и живот сред прокълнатите и е придал едно такова призрично излъчване, което често стряскаи околните. Тя има дълга, коприненомека гарваночерна коса, която в човешкия и облик клони малко към червеникавокестенявото. Но въпреки тъмната и коса, очите и са много светли и обикновено гледат студено и неприветливо със стоманеносин, понякога зеленикав отенък. Кожата ѝ е порцелановобяла, чиста и мека без следа от лунички, бенки и тем подобни. Фигурата и е висока, стройна и слаба, а походката - величествена. Движенията и са резки, бързи и без излишни фасони. Лицето на Лорелай има правилни и симетрични черти - прав нос, големи очи, извити изписани вежди и плътни светлорозови устни, често извити в саркастична усмивка. Никога, никога не носи грим, а единствените бижута, които си подволява са две - и двете сребърни. Обикновено носи черни или бели дрехи, не особено екстравагантни или предизвикателни. Има две ангелски форми- черна и бяла, като бялата може да приеме, когато пожелае, освен когато е в черната, а черната се появява, когато сама си реши и Лора не може да я контролира. На гърба си, точно там, откъдето се появяват ангеслските и крила има нещо като татуировки с формата на малки крилца. На безименния пръст на дясната си ръка винаги носи един сребърен пръстен с камък от изумруд, който има още от дете, а на врата си - сребърна верижка с медальон, който никога досега не е успяла да отвори, но все пак го пази.

История: В една тъмна дъждовна вечер, в края на пролетта на 1568г. за първи път проплака едно бебе с тежка съдба. Бебе, наказано още при раждането си... Всъщност, няма ли да е по-добре да видим историята през очите на самата Лорелай?
„Винаги ми се е искало да бъда като тях. Като другите. Истински ангел. А не като мен - паднал. Какво изобщо ще рече паднал? От никъде не съм падала за да заслужа това име. Всъщност нищо не съм направила за своето падение, освен че съм се родила. Но не, аз съм паднал ангел. Паднал ангел по рождение. Най-вероятно ще попитате защо. Защо съм родена наказана, при положение, че обикновено англите падат, когато нарушат някой свещен закон, не със самото си раждане. Е, ще ви кажа защо - защото към зачената от ангел, но не съм родена от утробата на такъв. Майка ми е демон. Да, точно така - демон, от онези злобни създания, които убиват и нараняват невинни хора. Да, точно така - демон, от онези тъмни черни създания на мрака, срещу които армията на баща ми се е борила толкова векове. И да видим сега как един висш ангел от армията на серафимите се влюбва в един демон сукуб. Или още по-чудното - как една обитетелка на подземния свят се влюбва в смъртния си враг. Ами така - на бойното поле. Двамата били пратени да преговарят и представете си - се влюбват! Е бива ли такова нещо!? Така те се срещат тайно, но така и не се женят, защото е твърде опасно. Но когато на бял свят се появявам аз нещата стават прекалено напечени и... Майка ми убила баща ми. Точно така! Убила го е веднага след раждането ми - като богомолките. Ето защо никога не съм харесвала майка ми. И така след като убива баща ми, тя започнала да се чуди къде да ме прати - да ме задържи ли или да ме скрие в човешкия свят, далеч от войната на Доброто и Злото. Решила второто - само трябвало да ми избере подходящо място. Спряла се на дома на лорд Дарси и съпругата му. Те също имали дъщеричка, при това точно на моята възраст, но тя била малко болнава и май скоро щяла да умре. Затова майка ми я довършила и им пратила мен. Така Уилям и Елинор ме отгледаха като своя дъщеря, щастливи, че Б-г им пратил мен, след ужасната кончина на дъщеря им. Обичаха ме, грижеха се за мен, глезеха ме и ми даваха всичко. Да си призная и аз ги обичах, повече отколкото обичах ужасната си майка. До дванайстегодишна възраст аз ги смятах за моите истински подители, но тогава те решиха, че вече съм достатъчно зряла и ми разказаха как са ме открили на входа на дома си, само със името ми закачено на врата ми. Помня как очите ми се напълниха със сълзи и аз едва се стърпях да не и се разкрещя, че са го крили от мен толкова време. Те ми дадоха избор - да остана в дома им или да отида да търся истинските си родители. Избрах тяхната обич и те бяха ужасно щастливи. Беше ме страх да напусна дома им за да търся родители, които сигурно вече са мъртви или пък са забравили за мен. Но когато станах на четиринайсет лорд и лейди Дарси започнаха да ме готвят за сватба - мома зъ женене съм била вече. Тогава наистина се вбесих - не исках да се омъжвам, бях още толкова малка и крехка! - и за първи път се появи ангелския ми облик - огромните бели крила. Избягах от голямата господарска къща и тръгнах да търся майка си или баща си - трябваше да разбера какво съм. Накрая открих майка си в палатката на един войник, докато изпълняваше задълженията си на демон сукуб. Отвратих се от нея и я намразих, но все пак - тя ми беше майка, трябваше да я изслушам. Тя ми обясни всичко - за това какво съм и какво се е случило. А когато ми каза как е умрял баща ми - представяте ли си!? Разказа ми как го е убила! - аз окончателно се отрекох от нея и се опитах да стигна до другите ангели. Трябваше да има начин да бъда част от тях, не бях аз виновна, че майка ми е толкова отвратително същество! Така открих Джонатан. Е, не стигнах до другите ангели, но успях да открия своя собствен Рай. За около година животът ми беше приказка - по-хубава и от тази преди семейство Дарси да ми разкрият, че не съм тяхна истинска дъщеря. Но майка ми не беше доволна от Джонатан - усещах го. И накрая тя го привлече към себе си - нали беше сукуб - държа го един месец и после го уби. Моят Джонатан! Не можех да и го простя, тя трябваше да умре! Спуснах се в отвратителното ѝ черно царство и я убих със собственият ѝ прокълнат жезъл. Тогава вече окончателно загубих всичките си шансове да стана част от безкрайното ангелско войнство. Тогава бях прокълната. Прокълната да имам вечен живот, с който да не знам какво да правя, прокълната да предусещам смъртта около себе си. Тя просто ме връхлиташе като черен облак, минаваше покрай мен и аз виждах как бавно погубва хората около мен. Опитах се да избягам от хората, да избягам от дебнещата наокло смърт, която никога нямаше да ме застигне. Дълго нреме живях далеч, далеч от всичко живо. Ту в ледени, ту в пясъчни пустини. Важното беше да няма хора, да няма живи, които съвсем скоро можеха да умрат. Но после ми писна. Писна ми да бягам. Писна ми да няма никой около мен. И тогава севърнах. Върнах се в човешкия свят.“

В черната ангелска форма
Като човек
В бялата ангелска форма
В далечното минало
В състояние на пълно отчаяние, след отвличането на Джонатан
Отново в бялата форма
На надгробния камък на Джонатан
С Джонатан
Преминаваща от бяла в черна форма
Отново плачеща за нещо
В човешка форма
В опит да избяга от дебнещата смърт
В ледената пустиня
Отново в човешка форма

Заглавие: Re: Лорелай Тонере Съб Окт 16, 2010 9:01 pm

Одобрена си! Добре дошла!