Мъгливата поляна

Биехме се ужесточено..Елизабет уби Екатерина - как можеше тя да е предателка, а като си представя ние я мислехме за наша приятелка..Ел успя, ядоса Ерик и той запрати една огнена топка по Мишел и я събори на земята.Джорджи я хвана миг преди да докосне повърхонстта.Синът на дявола още повече се разгневи и нападна Ели..Втурнах се към демонката тичаща към него, сигурно да му помогне..Замахнах с ангелския огън я и опърлих, тя изпищя и се строполи в безсъзнание..Обърнах се на другата страна, където Деми - предателка Номер 2 се биеше с Кейти..Удряха се, нападаха се взаимно, не можех да повярвам, че ангел се биеше редом с демони.Направих отвратена физиономия.
- Ти си нищо! Как може да ни предадеш така! Песните ти няма да ти помогнат вече. - чу се викът на Кейт, пусна Деми, която падна на земята.
..- Ще бъде дълга битка. - каза тя изправяйки се и отново продължиха да си разменят обидни думи и да се бият.
Ерик нападна Джорджина, знаех си че ще я нарани, но изведнъж я придърпа и я целуна..Дяволът се разгневи след тази гледка,направи огромна огнена топка и я хвърли по Джорджи.
- Джорджи!По дяволите! - извиках, но тя не ме чу.
Топката я улучи и изгори тялото й..Очевидно това раздразни синът му и той започна да го взривява.
- Ерик не прави това! - извика Джорджи.
Някакъв портал се отвори и Дявол беше запратен в него.
- Какво зяпате?!Продължавайте!- викна Ерик.
- Деми ела да я оправиш! - нареди.
Оо чуство на сърдечност, откога го беше грижа толкова за Джорджи..
- Добре ли си съкровище? - попита я и я целуна..
Започнаха да се натискат точно по време на битка..Уоу.Май наистина се обичаха..Войната бе в разгара си..ние водихме..Един демонка с ципести криле се засили към Конър.
- Ти пък какво правиш?Не виждаш ли,че съм долноземец? - изкрещя й.
- Като си долноземец,какво търсиш при ангелите?
- Не е твоя работа,а сега се махай!
Тя полетя нагоре и започна да се бие с Кейт.Бързо беше повалена.Явно беше от новородените...Нещо ме удари зад гърба ми и аз извиках..Беше Джена - познавах я от предишни битки.
- Е Джен пак се срещаме! - озъбих й се.
- Този път за последно Мелинда! - Тя натърти думите си.
Изправих се и замахнах с огъня си..Опърлих я и изпищя.
- Боли ли те? - отговорих със сърказъм.
Джена ме блъсна с все сила и ме запрати в края на поляната..Бързо й отвърнах и тя падна на Земята - мъртва..Върнах погледа си към Конър, който се бе надвесил над Шел..нещо се беше случило.
- Джорджина! - извиках. - Ела трябваш ни!След това пак ще продължите с демона...-последната дума я казах злобно.Той ми се озъби и полетя нагоре.Джорджи дойде и клекна до сестра си.
- Мишел? - попита с треперещ глас? - Добре ли си? - погали я по бузата,а след това започна да лекува раните й. -Тук съм,мила...Всичко ще е наред...предполагам.-
Тялото й беше тотално обгоряло, че на Джорджи и отнемаше поне 10 минути за да го оправи.Хвърлих злобен поглед на Конър, той погледна Шел и литна нагоре..Ник също бе дошъл на поляната и говореше с Ели, когато Ерик я събори на земята...Деми ръгаше Кейт, тя пък я удряше, трябваше да направя нещо.
- Кейт, спри! - изкрещях й, но тя продължи.
..Джорджи полетя и ме остави при Шел, хванах ръката й и я задържах, беше по - топла от преди..Конър се върна и ги оставих сами..Елизабет отиде при тях и започна да се кара с брат си.Изведнъж, за един кратък миг и двамата бяха във въздуха и се биеха, всички погледи се втренчиха натам...Шел се събуди от техните крясъци.Ерик отново се опитваше да образува портал, за какво този път..С Ел се спогледахме и разбрахме за какво.Той хвана Конър и започна да го влече натам..Ели опитваше да затвори портала, но не бе достатъчно силна, обединихме сили заедно и някак успяхме.
- Глупачки такива! - каза той.
- Ти на кого ще викаш глупачка, демонско изчадие такова? - обърнах се към него и запратих една топка ангелски огън..Нищо не му направи той я отбъсна сякаш бе перце.
- Слаба си Мелинда! - продължи той.
- Достатъчно силна съм , за да те убия само че. - озъбих му се и веднага съжалих за постъпката си.Озовах се в насрещното дърво.
- Спрете се! - извика ни Джорджина.
Изглежда битката наближаваше края си.

Битката продължаваше... Вече дори не си правех труда да гледам с кой с бея.. просто размахвах огъня наляво и надясно, в опит за защита... Чуха се думи от сорта : портала, портал, ад... Какво за Бога беше това?
Изведнъж всички замлъкнаха и се загледаха на изток... Последвах примерът им... Там зееше огромна .. дупка? Или бе нещо друго? Ха! Нима това бе портала?
- Какво е това - изумената Джорджи се взираше в сивата мъгла която лъхаше от процепа...
- Би трябвало да е портал - обади се Елизабет
- Би трябвало... - доплълни Мел - но това не е обикновен портал...
- Защо всичко около него посивява... и защо нараства? - изстрелях без да мисля
- Защото - Мелинда прозвуча сподавено - Понеже Ерик се опитваше да го отвори, а ние с Ел да го затворим... получило се е изкривяване на времето и пространството... И това е подобие на черна дупка... ще засмуче цялата средна земя... само за няколко дни!

- Ще го спрем - чух Ерик да казва, което доста ме изненада - сега да се махаме, ако искаме да не ни засмуче... - хвана сестра ми под ръка и двамата литната на някъде..
- Хайде - Конър ме вдигна от земята, а аз сложих глава на рамото му... Сънят ме завзе бързо и неусетно...

КРАЙ НА БИТКАТА