Стаята на Джорджина и Мелинда

Отворих скърцащата врата и изпаднах в ужас.
Беше ужасно. Намирах се в стая с мръсно бели стени, малко желязно легло в единия ъгъли метален шкаф в другия. Това беше. Погледнах надолу по коридора - беше пълно с врати и всички водеха до такива стаи. Замислих се за сестра си..на какво беше подложена тук. Норт ме беше стреснала здравата в канцеларията и се замислих как се бях представила като актриса. Май бях успяла да я измамя. Пуснах сака на земята и се обърнах. Затворих вратата и побързах да изтичам по коридора. В какво се бях забъркала?

Вървяхме по тесния коридор.Учителката стриктно зад мен крачеше с токчетата си и при всяка стъпка те се удряха все по - оглушително в и без това скърцащия под.По коридора видяхме Джорджи.
-Ти какво правиш тук? - попита Норт с леден глас.
-Просто разглеждах. - опита да се оправдае.
-Веднага в стаята, впрочем това е новата затворничка, тоест ученичка.Тя ще живее с теб.
Веднага настръхнах като казах затворничка.В какво се забърквахме?Незнаех отговора на този важен въпрос, знаехме че е само заради момичетата.Щяхме да отмъстим.
-Мърдай! - събуди ме с крясъка си госпожата и ме бутна силно напред.
Едва не паднах, а това беше само началото.Влязохме в стаята.
-Оправете си парцалите ВЕДНАГА. - закрещя тя и тракна толкова силно вратата, че всичко се разтресе.
-Джорджи! - прегърнах я силно аз.
-Плана проработи. - отвърна тихо тя. - но в какво се забъркахме?
-Незнам, но ще се държим заради момичетата.
Опитах се да я ободря, но донякъде не действаше.В тази обстановка.Мястото от сега ме плашеше, а може би тук имаше и по страшни места.Страхът и паниката бавно ме обземаха.Джорджина хвана ръката ми и седнахме на леглото.То изскрибуца,сякаш всеки момент ще падне.
-При такива обстановки ли са живели те? - дори и аз знаех отговора на този въпрос.
КАто си помислих за тях очите ми започнаха да се навлажняват.
-А може би е било и по зле.
Джорджи също се отчайваше, но точно сега не биваше да се предаваме.Бяхме толкова близко, но до какво..

Беше около 00:15.Само луната блестеше отвън и очертаваше една лунна красива пътека.Изглеждаше като пътека обсипана с хиляди сребристи камъчета, оглеждащи се в красивото кръгло тяло на небето и приемайки неговата светлина.Където покрай това тяло имаше милион звезди, миниатюрни светлинки светещи по едно и също време, стоящи като стражи готови да се хвърлят за да го защитят.С Марк угасихме двигателя на колата и слязохме.Тихо се промъкнахме в училището.За щастие преминахме и никой не усети нашето присъствие.На това което щяхме да направим свидетели щяха да само Луната.Подът на коридора понякога изкърцваше, но явно недостатъчно силно, за да чуе Норт.Най - сетне преминахме и вратата на стаята на ДЖорджи се откри пред нас.
-Джорджи!Джорджи! - тихо прошепнах.
Тя беше легнала на леглото безмълвно.Обърна се и очите й светнаха.
-Хайде ще те спасим.Марк е с мен.
-Здрасти. - обади се той.
Изглеждахме като призраци с това шепнене, което се отразяваше в стените и пълзеше по тях.
Джорджина се надигна от леглото и дойде до нас.
-Сигурна ли си в това което правиш? - попита плахо.
-Сигурна съм.Ще избягаме, но ще се върнем за отмъщението.
И тогава, в момента в който си мислих че сме спасени се чуха стъпки.Бяха нейните.Токчетата се удряха в пода и вибрациите достигаха до нас.Настръхнахме.Знаехме какво щеше да последва.Моментално съжалих за това което щеше да стане.
-Съжалявам. - изломотих аз.
-Не всички сме заедно в това. - каза Марк.
-Той е прав.Всички заедно.
-Какво правите плужеци такива. - изкрещя тя, а в ръцете си държеше някакъв кожен колан и линия.
-Дойдох да ги измъкна от това тук. - на свой ред изкрещя Марк.
Аз и ДЖорджи се скрихме зад него.
-Знаех си, че си измамник.Имате нужда от едно голямо наказание, а за вас двете съм приготвила нещо специално.
Досетихме се какво щеше да последва оттук нататък.Норт заби плесница на Марк.И хвана мен и Джорджи за косите.Изкрещях, а думите излязоха от устата ми без да мисля.
-Пусни ме вещица такава.
-Идиотка, как ще ме наричаш така.
Усетих как стегна захватът около косата ми.Не знам как до нея се беше появил още някой и държеше Марк.
-Пусни ни. - извика Джорджи.
Норт пусна косата ми й удари плесница на Джорджина.Отново ме хвана.
-Ще ти отмъстим за това и за още много неща.
Демонът се изсмя гръмогласно, докато ни носеше към мазето.Вероятно там беше пребила Мишел и Кейт , а сигурно и други момичета.
Миризмата на мухъл се засилваше все повече и повече.Влагата надделяваше над въздуха и дишането ни ставаше трудно.Пред нас се показа вратичка...

» Джорджина Спаркс
» Мелинда Картър
» Домът на Мелинда Картър
» Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]