Влязох в посочената ми стая и веднага си върнах формата, нещо издрънча зад мен и се обърнах светкавично, но не беше нищо друго освен острието от плитката ми. Все забравях, че когато се преобразя то става част от опашката ми и после пада. Въздъханх и се опуснах на едно от креслата, доста изморителен ден. Косата ми се пилееше около мен и видях как бе започнала да става черна по края, вереме беше да се изкъпя, нали и той това каза. Усмихнах се и станах да видя в коя от всички врати бе банята. Бяха две и реших първо да пробвам едната, отворих и я вътре видях Акира, който тъкмо се събличаше, имаше страхотно тяло, издадох някакъв звук на изненада и той се обърна. На лицето му видях доста комичина физиономия, а аз само се усмихнах и затворих вратата. Видях, че има механизъм за заключване и я заключих. Тръгнах към другата врата, е там вече трябваше да е банята и не сгреших. Влязох и останах очарована, имаше вана. Пуснах водата да се напълни и отидох до огледалото. И то бе прекрасно. Направих си цялостна инспекция и единствената разлика, че кучешките ми зъби не бяха си върнали предишната дължина, щеше да мине известно време преди да се възтановят. Въздъхнах, няма какво да направя по въпроса. Влязох във ваната и се отпуснах доволна. Сега вече трябва да измисля как да действам от тук на татък, онази девойка ме убеди, че този град е полудял доста. Не ми побираше акъла, защо бе реагирала така. Какве беше въобще, е трябва да питам Акира за това. Като се сетих за него и ме заля приятна топлина, засмях се леко и се заех за измия коста си, което си бе трудно. След 20 минутно "пране" на коста тя вече пак бе русо-бяла и перфектна. Отпуснах се назад, след като я направих на кок и я вързах на нещо като възел, който по късно да развържа и сплета пак. Притворих очи и се оставих топлата вода да ме отмори.
/Акира, как ще стане с постовете, като не си направил отделните стай?/