Наказателната стая

В тази стая идваха по-провинилите се ученици. Мазето в което се намираше, мухлясалите стени и мирис на застояло създаваха казармена атмосфера...

Наказателната стая Houseofterror

Госпожа Норт се появи на задната врата на поправителното училище "Меч и Кръст"
- Аххх, вие, малки дяволи! - скара се - Моментално в стаята за наказания! - изкрещя - Живо, живо!
Ние се правихме на ударени и само се хилехме като сбъркани.
- Мишел Спаркс, днес следобед ще отидеш и ще изтъркаш всички градински статуи в двора!
- Амаа - започнах
- Тя ще се срутят, само да ги докоснеш, много са стари! - опита се да ме защити Кейт
- И ти ще търкаш с нея! - г-жа Норт сбръчи нос - миришете на бъчва. Имате 5 минути да се въведете в ред. Чакам ви в мазето. - изкрещя ни. - Не ме карайте да взимам по-сериозни мерки! - тя се врътна и тръгна към столовата.
- Е, сега я втасахме обади се Виктория от някъде.

Още не осъзнавахме какво се случва. Госпожа Норт тръгна към дъното на коридора и скоро се изгуби от погледа ни..Без да знаем какво да правим се запътихме към стаята ми..Влязохме вътре и Мишел се тршна на леглото, а аз пуснах чешмата, започнах да се мия, а тя дойде до мен и натисна чешмата след което ме опръска, аз също я опръсках и отново започнахме да се смеем като ненорамлни..Изгубихме представа за времето и изведнъж госпожа Норт влезе в стаята ми, а ние опръскахме и нея. Тя ни погледна злобно и каза:
-В мазето веднага! Ще си изпатите за това!- каза тя и посочи мокрите си дрехи. Ние тръгнахме, а тя вървеше след нас намусена..Започнахме да изтрезнаяваме и да осъзнаваме грешката си, спогледахме се жално, но вече беше прекалено късно. Госпожа Норт вървеше настойчиво след нас и нямахме на къде..Скоро пристигнахме в мазето, тя отвори вратата и ни даде знак с ръка да влезем..Там вече ни чакаше и Виктория, която също беше започнала да изтрезнява..Надутата госпожа затвори вратата на мазето и я заключи..Какво щяхме да правим?!?...
-За колко време ще остаенм в тази дупка!?!?- попитах аз и погледнах, че нито една от нас не е имала време да се преоблече. Бяхме с дрехите от купона и все още миришехме на алкохол доста силно..

Навъсената г-жа Норт заключи огромната стоманена, ръждясала от годинит врата. Масивният катинар изтрака плашещо, а дрънкането на ключовете в ръката на надзирателката отекна в ушите ми. Трезвото ми мислене започна да се завръща и попроционално на него се прокрадваше и умората. Ратърках вече полузатворените си очи с опакото на ръката си и се прозях почти незабележимо. Не исках да си навличам повече проблеми. Сведох натежалата си от алкохола глава и поех подпухналото си лице в шепи. Лека въздишка излезе от полу разтворените ми, напукани устни.
Кейт беше по-тиха от тревата, кожата й, както и моята, беше настръхнала и леко потръпваше. Мирисът на застояло и влажността на въздуха ни пречеха да дишаме нормално. Мухлясалите стени сякаш всеки момент щяха да оживеят и да заспанат в подктрепа на госпожа Норт която тъкмо наближаваше към нас с унила крачка. В помещението бе толкова тъмно, че едва упсях да забележа заплашително проблясващата алуминиева линия в лявата ръка на учителката. Тази линия я ползвахме в час по математика. Чудно ми беше за какво й е.
Най-жестокото наказание което бях имала досега бе да търкам надгробните плочи във училищното гробище, докато ръцете ми не се бяха разранили и станали на мехури. И всъщност никога не бях идвала в това мазе. Бях чувала за него само от Моли и Джаксън, само те бяха идвали тук. И имаха гривна за проследяване на китката си...
Отне ми малко повече от секунда за да разбера приложението на линията в момента. Явно засега бях единствената. Останалите все още наблюдаваха уплашено сцената на ужасите която щеше да се проведе в близкият час.
Норт пристъпи към Кейт и линията се засили към гърба й. Гръбнака й се изви и тя зае съвсем друга поза от първоначалната си. Беше на крачка да се разпищи, но стисна зъби, понеже знаеше че издаде ли звук нещата ще се влошат още повече. За сметка на това обаче аз не се сдържах и наддадох пронизителен писък. Дланта на Норт се разби в бузата ми и издаде пляскащ звук. Преди да успея да реагирам както и да е, остра болка сряза първо ръката ми, после гърба ми. Свих се на кълбо, но чух пискливият глас :
- Ставай , момиче!
Трябваше да го направя,иначе си просех още. С мъка се надигнах от стола и станах на крака, но все още не бях напълно изправена.
- Изправи се - заповяда жената с набръчканата като куче порода "шар пей" кожа.
Това не можех да го изрълня. Не че не исках, не можех. Болката продължаваше да се разпростира по тялото ми.
След секунда стоях свита на топка на мръсния, студен под. Линията беше стиглана и до колената ми. От устните ми се издаде сподавен, хленчещ звук, а по бузите си усетих парещи сълзи.
Норт започна да ми крещи нещо,а надзирателя който стоеше до стоманената врата й припяваше. Нямах сили да ги чуя. Към края разбрах нещо от сорта:
- Остави я, после ще дойдем пак - заплаши тя и се обърна към вцепенените и някои мълчаливо плачещи приятелки.

Пред мен се разкриваше ужасна гледка и гледах как ужасната Норт удряше Мишел. Тя започна да крещи нещо, заобиколи стаята и се отправи към Кейт. Аз стоях свита на земята и вцепенена слядях стъпките ѝ. Бавно се доближиш до Кейт и ѝ прошепнах:
- Бих искала да ти помогна, но не знам как. Успокой се и запази самообладание. Не доставяй удоволствие на тази Норт. Ето изпий това - подадох ѝ едно хапче.- Винаги нося такива със себе си. До известна степен облекчават болката. Аз отивам да дам едно и на Шел ти ѝ отвлечи вниманието.
Погледнах момичето за последно и припълзях при Мишел. Мъчението на Кейт вече беше започнало. Подадох хапче на Шел и на останалите ученици и изпих последното. След това се върнах на мястото си и чаках Норт да дойде при мен.

Госпожа Норт се приближи към мен и линията отново проблесна в ръцете й..След видяното, след това което причини на Мишел, просто не можех да си представя какво ме очаква..В същият момент до мен пропълзя Виктория..
-Бих искала да ти помогна, но не знам как. Успокой се и запази самообладание. Не доставяй удоволствие на тази Норт. Ето изпий това! - подаде ми едно хапче.- Винаги нося такива със себе си. До известна степен облекчават болката. Аз отивам да дам едно и на Шел ти ѝ отвлечи вниманието.- каза тя и се приплъзна към Шел, кояте лежеше на пода немощна и изглеждаше безпомощна, в този момент нямаше и капка радост и светлина в лицето й..
-Добре!- прошепнах аз и зачаках мъчението да започне..
Норт дойде към мен, вдигна линията която прблесна за пореден път на леките лъчи светлина които се спускаха от малкото прозорче близо до тавана..В този момент твърдата прозрачна линия изплюща по гърбът ми и аз смених позата си..Вдигна я и отново ме удари по ръменете, цялата изтръпнах, всичко ме болеше, свих се на кълбо на мръсният и влажен под и усетих силната и пронизваща болка. По бузите ми започнаха да се стичат парещи сълзи, които падаха като бсери на отвратителният и мръсен под..Отново ме удари, но аз не издържах болката бе прекалено силна. Изпищях с цяло гърло и се разплаках на глас, като видя какво ми причинява госпожа Норт, Мишел ме последва, а след нея и Виктория..Шел вече беше взела хапчето, а аз изнемощявах и не можех да обеля и думичка повече..Най- после госпожа Норт прецени, че толкова ми стига и се отправи към Виктория която вече беше пропълзяла на мястото си. И нея я последва същото което мен и Мишел, а после и всички останали..След всичките тези мъчения, Норт излезе доволна, а в същото време и отегчена от свършената работа..
-Утре трябва да дойдете в клас два часа по рано, а след училищните занятия останете по местата си, за да разберете какво трябва да правите!- каза тя и погледна към мен, Мишел и Виктория, докато изричаше последното изречение.. след което затръшна вратата след себе си и отново я заключи..Всички бяхме безмълвни след мъченията на госпожа Норт и след болката която бяхме изпитали..Лежах на пода свита на кълбо около двадесетина минути, но опсле някак си успях да се изправя и седнах на пода като се облегнах на стената до Шел и Виктория..Погледнах през прозорчето през което вече се виждаше луната..Не беше пълнолуние, само една четвърт от нея се виждаше..Беше леко жълтеникава и бе толкова красива че можеше да те хипнотизира..И трите се загледахме в нея и замлъкнехме..
-Какво ще правим?!? До кога ще продължава всичко това?!?- попитах аз и ги погледнах отчаяно..-Всеки път и ще е така!??- попитах аз знаейки , че това не е последният ни купон и, че на дали това щеше да ни спре да повторим забавата отпреди няколко часа..
-Да, смятам, че ще е така!- каза мъчно Мишел, като аз се облегнах на рамото и и отново заочнаха да се стичат сълзи по бузите ми..Още усещах пронизващата болка по цялото си тяло...

Всички замълчахме. Гледахме безмълвно в една точка. Дрехите на всички бяха изцапани, измачкани, някои даже бяха разпокъсани. Огледах тялото си. Цялото беше нашарено със лилави и морави кръпки. Червени петна, с формата на плесницата на Норт светеха върху бледата ми кожа
- Шел, стой мирно - каза тихо Кейт и скъса малко парче плат от роклята си. Сгъна го попи устната ми с него.
- Какво? - попитах недоумяваща защо го прави. Тя взе малката част импровизиран бинт в ръцете си и ми го показа. По него имаше кръв.
Посегнах да докосна лицето си със синеещите си пръсти, но треперещата ръка Кейт ме спря.
- Недей, ще го замърсиш още повече. - каза
Опрях уморено главата си на плесенясълата, влажна и студена стена. Притворих уморено очи. Побоят ме бе изморил още повече. Сложих ръка на лицето си и махнах косата от очите си. Цялата бях изпотена или навлажнена от сълзите. Погледнах червените линейни белези на колената, рамената, ръцете и гърба ми, оставени от Норт.
Устата ми беше пресъхнала. Тялото ми беше обезводнено. Почувствах как глада се загнездва трайно в стомашната ми кухина.
- Винаги съм се чудила къде е баща ми - промълвих неочаквано - не знам дали е жив, дали е мъртъв, не знам защо си е тръгнал - занареждах, загледана в луната.
- Странно - изшептя Кейт - и моят баща го няма...
Кимнах. исках да продължим разговора, но умората просто ми бе дошла в повече. Отпуснах се на мазната, студена земя и зачаках сънят да ме завлядее. Чаках да дойде да ме избрави от този кошмар и като се събудя да си кажа : Е, Шел, спокойно, ти се справи, нищо не се е случило.
Джорджи така ми липсваше ... исках да дойде и да ме спаси.
Целият ми живот беше една шега на съдбата. Майка ми бе починала про ражаднето, баща ми не се е мяркал от както съм била на 6 месеца. Три години живях в сиропиталище. После дойде Дорджи, моята полусестра,баща ми беше оставил и нея, със баба си. Те ме бяха отгледали докато навърших 14 и докато не бях изпратена в поправителното училище. Сега Джорджи беше в града, но нямаше как да стоя с нея...
Бях се унесла в мисли и бях на прага на съня, когато страховитият катинар изтрака,зловещо напомни за присъствието си. Моменталнно се надигнах и се изправих, за да изглежда така сякаш изобщо не съм сменяла позата си.
Ръждясалата врата се отвори и в стаята, която всъщност служеше за карцер, влетя Норт, задърпала едно уплашено до мозъка на костите си момиче. Надзирателката я блъсна и тя падна на пода.
Едва на третият ритник, аз не се сдържах и скочих горе (до колкото имах сила). Не исках новото момиче да изживее същият кошмар,да изтърпи този ужас. Нямаше да го позволя.
- Какво правиш? - каза само с устни Кейт.
- Оставете я на мира! - изкрещях.
Норт ме погледна изненадано.
- Значи боят ти беше малко! - сопна се и пристъпи към мен, като остави момичето да лежи безпомощно на земята. - Трябва да се научиш да си държиш езика зад зъбите! Няма как иначе да оцелееш тук - изпищя и ми зашлеви шамар. После черната й, със 2 санимерта ток обувка, срещна стомаха ми. Линията отново влезе в роля и почувствах 6 - те удара които се разбиваха по тялото ми с главоломна бързина. От устните ми се откъсна скимтене, което премина в писъци. По бузите ми се стекоха нови сълзи, този път обаче в по-голямо количество.
- Млъквай, затваряй си устата! - нареди ми Норт и взе нещо от шкафа, който беше пред разпадане. Сълзите замъгляваха погледа ми и аз не пожах да различа страховитият предмет който се засили към мен. Наддадох дълъг и рпинизителкен вик когато черният кожен колан се срещна със гърба ми.
Свих се на топка в средата на помощението (стая не беше точната дума).
- Не бързай да си ближеш раните - изсумтя учителката - още не съм свършила. - каза заплашително и ме уари с опакото на дланта си през устата. Стиснах зъби и се подготвих за най-лошото.
Коженият колан на чудовишето се срещаше с тялото ми по няколко пъти в секунда. Не можех да се сдържам повече. Закрещях с пълно гърло, макар да знаех че това ще влоши нещата още повече. Честно казано никога не бях крещяла така. Нито пък бях чувала.
Гласът ми изнемогваше. Гласните ми струни определено бяха пренатоварени и писъците ми заглъхнаха. И продължавах да хлипам и хълцам... ухлихената физиономия на Норт се показа над мен
- Колко обичам да правя така - каза и махнае вече разпокъсаната ми блуза. Засили колана и той се разби във оголената кожа на таза ми. Капки кръв безмълвно потекоха към пода.
Момичето което бях защитила и останалите присъстващи взепенено наблюдаваха филма на ужасите който се разиграваше пред тях в момента. Даже дежурният надзирател понечи да стопира сцената, но май се отказа и ...
Явно церберката беше решила да даде почивка на колана и все отновов линията. Удари я със все сила в гърба ми. Успях да издам един последен писък преди да падна по лице на цимента. Проплаках нещо от сорта: "Да те вземат дяволите" , но не бях наясно дали нещо се е рабрало.

След като Шел, се опълчи на госпожа Норт, тя започна да я налага с колана си, с линията и дори я настъпи с токовете си..Гледах как се мъчи, как вика и плаче, как ругае и се моли всичко да свърши..Стоях облегната на мръсната стена опитвайки се да преодолея инстинктът ми, който ми казваше да помогна на Шел, седях и се борех със себе си докато не видях как тя падна по лице на цимента и каза нещо неразбираемо за никого..
Колко обичам да правя така - каза старата госпожа и удари Шел, а тя падна на земята и отново и й потече кръв..Тогава нещо в мен кипна, не можех да издържам повече, да гледам как старата повлекана налага Шел, а тя се мята безпомощна на пода..Изправих се бързо колкото сили имах, тръгнах колкото се може по- бързо към Шел. Седнах на земята до нея и я прегърнах, а госпожа Норт ме изгледа злобно..
-Не видя ли какво се случи на приятелката ти?!?- попита тя и ме погледна злобно.. - Да не би да искаш същото?!? -каза тя и удари Мишел още веднъж с линията, а тя отново изруга..
-Спрете!! Не виждате ли, че я наранявате!?! - попитах аз през сълзи сякаш отговорът не беше очевиден. Тогава госпожа Норт ме погледна на кръв, обърна се изцяло към мен и линията й за пореден път изплющя по гърбът ми..Шел ме погледна и погледът и издаваше колко съжелява за случващото се..Това беше първото ми наказание, винаги съм била добра, никога не съм се замесвала в нещо лошо или поне не са ме хващали, за това още не знаех кога трябва да мълча, изглежда че и с Мишел беше така..Тя все още лежеше на пода, цялата в кръв и сълзи се стичаха по бузите й...Всички останали погледи на хората от стаята се бяха втренчили в мен и как старата церберка ме налагаше с линията..Мълчах и понасях вината си като се надяхвах все повече и повече че ще дойде ден в който ще и го върна..Повтарях си го опстоянно на ум, опитвайки сама да се успокоя, след като госпожа Норт прибра линията всички решихме, че мъките ми се приключили, че вече няма да страдам, но както предишният път, отново сгреших..Както лежах на пода тя ме хвана за косата и ме изправи. Болката беше просто непоносима, отново започнаха да се стичат сълзи по зачервените ми бузи, било то от линията или от ръката на старата Норт..Тя ме хвана здраво за косата и ме запрати в стената..Ударих се силно и след сблъска и се свлякох безпомощна на земята, цялата в кръв опитвайки се да си взема въздух и да нормализирам дишането си....Вече всяка една надежда се изпари от мен, просто зачаках това мъчение да свърши рано или късно, да го забравя и пак да се държа щуро, просто ще бъда по- внимателна..Старицата отново се приближи към мен и точно в момента в който очаквах да се сблъскам със стената още веднъж, тя ме бе хванала за косата и ме скубеше ужасно, когато изведнъж ме пусна необяснимо защо и бързо излезе от стаята..Мишел се довлече до мен, а също така и новото момиче което тя се опита да защити..
-Ще се оправиш, Кейт всичко ще бъде наред!- повтаряше ми Мишел, докато лежах безпомощна и свита на ужасният под..Стоях така известно време и после успях да се изправя. Отново седнахме и се облегнахме на стената..Исках да подхвана тема на разговор, но просто не можах..Обелегнах се в единия ъгъл мълчаливо и скоро след това се унесох в сладък сън..Изведнъж силен трясък ме събуди и отново вътре влезе старата Норт..
-Ставайте веднага! - каза тя и всички един по един се изнизахме от стаята като се отправихме по стаите си..Аз, Мишел, новото момиче и Виктория отидохме в моята стая, влязохме вътре и всички седнахме на леглото изморени и изнемогващи....

Замръзнахме на поляната и зачакахме да видим кой се приближава..За наша най- голяма изненада и най- голямо нещастие видяхме госпожа Норт която вървеше все така намусено и отегчено, а до нея беше господинът по физическо господин Коуп..Застанахме неподвижни и зачакахме най- лошото да се случи..През това време през главата ми минаха куп щури идеи можехме да се опитаме да избягаме например, но отсега знаех резултата, нямаше да успеем да избягаме след този бой нямахме сили да се мръдем повече..Те стигнаха до нас и господин Коуп ни хвана здраво за ръцете и ни задърпаобратно към поправителното училище..Започнаха отсега да ми излизат синини по ръцете толкова силно ни стискаше...Отново ни забутаха в ужасната, тъмна и влажна стая за наказания, по- скоро беше за мъчение, даже приличаше повече на карцер..Този път бяхме само аз и Мишел и дори не можех да си представя какво ни очакваше..И двамата излязоха от стаята и след малко се върнаха като тя носеше отново голямата прозрачна линия, а той носеше....

Господин Коуп ни задърпа към карцера на училището. Ръцете му бяха като здраво стегнато менгеме около нас. Г-жа Норт отвори със стържещ звук голямата ръждясъла врата. Г-н Коуп ни захвърли на мръсният цимент като парцалени кукли. Това беше вторият ни опит за бягство. Като си спомня какво ни се беше случило при първия, ми ставаше лошо. Не ми се мислеше какво ни очаква сега.
Двамата надзиратели излязоха за момент и след секунда се върнаха с бодра крачка. Обувките на старата повлекана изтракаха зловещо по плесенясълият под. В ръката си държеше своята стара приятелка алуминиевата линия. Коуп се завърна играейки си разсеяно със няколко макъри риболовна корда. Норт показа другата си ръка в която лежеше коженият колан, който беше моята присъда. Леко се надигнах от земята, исках да съм в удобна позиция, нямах намерение да давам да ме удрят по местата където най-много боли. Кейт ме изгледа уплашено и ме прегърна.
- Всичко ще е наред, всичко ще се опра ... - не успях да довърша. Пленицата на Коуп срещна лицето ми и аз залитнах назад и се строполих долу.
- Много лесно рухваш, момиче - присмя се той и ме изита в ребрата, после в стомаха. Изкрещях колкото сила имах. Последва още серия от ритници в стомаха и ребрата. Въздухът накъсано свистесе през зъбите ми. Не можех да си поема дъх. Мухъла по студеният под започна да се оцветява в алено ...
За моя изненада учителят се дръпна назад ... Нима беше само това? Нима беше свършило? Можех ли да се надявам на подобен късмет? Веднага щом формулих въпроса в главата си, се сетих и отговора. Не, нямах късмет, иначе за какво му беше на Коуп дебелата рибарска корда? Г-ца Норт се изсмя зловещо, забелязала временното облекчение на лицето ми. Приближи се бавно и започна да ме налага с колана. Опитах се да се мръдна, да избягам от полезрението на този демон, желаещ смъртта ми. Проплаках нещо неразбираемо, след което понечих да се изправя. тя ме бутна с крак и аз се срутих отново долу.
- Целувай земята! - изкрещя Норт - Само тя може да те спаси ... по добре да те погълне завинаги. Ако това не се случи скоро време лично аз ще се погрижа - Засили колана и частта, която беше желязна (тоест закопчалката) се удри във врата ми. Изкрещях пронизително.
- Млъквай, откачалке! - нови удрари посетиха тялото ми.
Започнах да кашлям и давя. Въздухът не ми достигаше. Устата ми бе пълна със слюнка и вероятно кръв. Изпюх се.
- Колко невъзпитано! - каза ехидно Коуп.
Госпожата пристъпи към мен и съблече тениската ми. А аз още се мъчех да си поема въздух и въобще не можех да асимилирам ситуациятата. Норт продължи да сваля дрехите ми, докато не ме остави по бельо. После ме накара да се изправя, но аз нямах сили. Тя ме хвана за косата и изкрещя в ухото ми :
- Прави каквото ти казвам или ще се простиш със жалкото си съществуване!
Стъпих на крака и се задържах колкото можех. Грапавата земя жулеше босите ми стъпала, които бяха све едно пронизвани от ледени шипове.
Коуп се приближи и завърза ръцете ми над главата ми и останалата част от въжето закачи за тавана. Стоях като риба, оставена са съхне, окачена на въже на някоя тераса. Норт се приближи с колана и го удари във напълно незащитеният ми корем. Изпищях колкото ми глас държеше. Не можех да хвана наранените си места, ръцете ми бяха вързани.
И Така двамата - Норт и Коуп започнаха да ме налагат. Единият с колана, другият с линията. Крещях, съдрах се от викане и плач. От време на време дланите им се разбиваха в бузата ми, като напоняне да мълча.
Коуп се приближи още повече и прокара ръката си по гърбнака ми.
- Имаш хубава кожа, жалко - каза и отново заби линията в гърба ми.
Норт, да не остане по-назад леко докосна кожата около пъпа ми
- Дааа, прав си - коланът излющя.
Силите вече ме напускаха и аз увиснах като мъртвец
- Недей, скъпа разваляш ни забавлението - Коуп се изсмя, стисна ме са бузите и ме принуди да го гледам в очите - Ясно ли е?
Кимнах леко, колкото успях да се мръдна..
- Чудесно - вече не можех да различа кой от двамата говори.
Коланът отново излюща, а попроционално на него запищях и аз.

Гледах как Мишел се гърчи вързана и почти гола..Опитах се да замълча, да не кажа нищо..Едвам се сдържах виждайки какво причиняват на Мишел, тя викаше крещеше, молеше се да спрат, но те продължаваха да я налагт по голото й тяло без да спират.. Тя започна да изнемогва, увисна като мъртвец без до продума и думичка и се отпусна очаквайки участта си..Бях на малко да започна да им крещя да престанат, да се махната от нея и да спрат да и причинват тази унизяваща болка..И изведнъж господин Коуп се отдръпна от нея и започна да се приближава към мен..Старата Норт остана да налга Мишел с колана, а той идваше все по- близо и по- близо към мен..Хвана ме за косата, а аз изстенах тихо опитавйки се да преудолея ужасяващата болка от това как ме оскуба и ме завлече от другата страна на стаята, съблече бавно и моите дрехи, извади още корда и ме изправи като ме издърпа за косата..Стисна ръцете ми и почувствах ужасна пронизваща болка, вдигна ги над главата ми и ме завърза с ужасната корда, която веднага започна да жули кожата по ръцете ми..Погледнах напред където госпожа Норт вече се бе отдръпнала от Шел, която висеше като труп и беше обездвижна..И двамата се приближиха към мен и ме изгледаха злобно, чак ме побиха тръпки..Навън вече се бе стъмнило. Имах чувството че минава полунощ, но времето бе най- малкото ми притеснение сега..Висях почти гола, ръцете ми бяха вързани с рибарска корда, която жулеше нежната кожа по ръцете ми..И двамата започнаха да ме налагат. Коуп вдигна линията, която сега ми изглеждаше още по страшна и ужасяваща от предишният път...Изстенах безпомощно, когато видях как замахва с нея, а след ужасяващият удар изпищях с колкото глас имах. Болката бе непоносима, не чувствах гърбът си. После Норт ме бутна и ме завъртя като краката ми висяха на сантиметри от земята..Обърна ме към себе си, сложи ръка на вратът ми и ме одрсака свирепо с големите си и дълги нокти, коит оставиха след себе си червена кървава следа..След това катарамата й изплюща по коремът ми а аз отново изстенах, чувствайки се по безпомощна от всякога..
-Да не би да се предаде?!?- попита ме Коуп и усмивката не слизаше от леко сбръчканото ми лице.. - Едва започваме!- каза и отново удари линията през коленете ми, а аз започнах да викам като обезумяла, но за наше нещастие нямаше кой да ни чуе..
-Едва започваме!- повтори стара Норт като коланът й ме удари през вратът..Кордата направи ужасни рани по ръцете ми, а Мишел висеше като мъртвец...
Изведнъж Коуп се приближи към мен удари ми силна плесница и усетих как устата ми изтръпна..Сряза кордата с един нож и се строполих на земята като труп..
-Не съм приключил с теб!- каза той като усмивката още беше на лицето му..Норт се приближи към ме, а аз легах на земята в ужасно и направо необяснимо състояние..Тя вдигна Кракът си и видях токът и който беше по голям отпреди...стъпи върху вратът ми и не можех да дишам..Започнах да се гърча на земята, а Мишел изпищя колкото и гърло държеше. Господин Коуп я удари с колана и тя изпадна в безсъзнание..
Повлеканата продължаваше да натиска вратът ми с острите си и тънки токове, които нараняваха кожата ми и ме караха да се чувствам като най- виновният човек на света..
Макар, че знаех отговора се питах как се докарах до тук?!? Как можах да си го причния..?!?..Коуп взе колана и отново започна да ме налага с него по цялото тяло, след което ми нанесе още няколко ритника, които ме довършиха, цялата стая се бе изцапала от кръва ни с Мишел и и двете изнемогвахме..Удариха ме още няколко пъти след което последвах Мишел.."Мракът" запона да ме обзема, пълна тъмнина се появи пред очите ми, сякаш имаше черно и непробиваемо перде пред тях..Заочнах да мигам на парцали опитвайки се да видя какво се случва, но не успях секунди след това тъмнината ме обзе напълно, изпаднах в безсъзбнание и последното което видях бяха лицата на госпожа Норт и на господин Коуп и самодоволните им усмивки, които и за секунда не напускаха лицата им..

Сънят ме превзе, съзнанието ми безмълвно угасна след поредният удар от катарамата на колана. Може би това беше начина. Може би само така щях да успея да преживея всичко това. И всъщност, колкото повече се дърпах и противях на дъртите пръчове, толкова повече те щяха да ме бият и да ме измъчват. Сигурно цялата бях синя, от глава до пети.
Не можех да разбера целта на целите побоища и кървища.. Какво им бяхме сторили, че се държаха с нас като с кучета. Вярно, това беше поправително училище, а и ние си имахме вина, задето избягахме, но... що за възпитание, що за методи ... не можех да го проумея.
Нямаше как да сънувам нещо свързано, пък камо ли да спя спокойно.
Съзнанието ми започна леко да се пробужда, някои образи заиграха пред затворените ми клепачи ... Норт, Коуп ... Кейт,цялата в пот и кръв, себе си .. също така немощна и безпомощна както беше в реалността. Думите на старата повлекана : "Целувай земята" бе казала, "Само тя може да те спаси ... по добре да те погълне завинаги. Ако това не се случи скоро време лично аз ще се погрижа" . Чудех се кога ли ще стигне до там че да ме убие...
Чух силно изтракване, което ме изтръгна от съня ми. Изправих се до седнало положение и се заврях в единият ъгъл на стаята. Кейт още лежеше безжизнено на студената земя. Вдигнах поглед към малкото прозорче, единственият ни източник на светлина в момента.
Застинах от изненада и същевременно от радост. Просто благодарях на Бога, че е чул молитвите ми.
- Джорджи? - прошепнах само с устни.

Изпаднах в безсъзнание, тъмнината ме обзе напълно..Вече не чувствах и не усещах нищо..Нито ударите на старата Норт, нито на господин Коуп, които преди това ми се струваха ужасяващо болезнени и нетърпими..Лежах на мръсният под и около мен имаше цяла локва кръв. Бях обездвижема и безжизнена, не можех да мърдам камо ли да говоря..
Скоро започнах да се съвземам...Черната и непробиваме мъгла пред очите ми започна да избледнява все повече и повече..Успях да се завъртя на една страна и усетих влажната земя по бледата си, насинема и наранена кожа..Обръщайки се светлина проблесна в безжизнените ми очи, идваше от прозорчето..Помислих си, че е луната но бе прекалено силна за да е от нея..Успях да се извъртя още малко и видях, че е от една лампа стояща в двора на училището към който гледаше прозорчето..
Едвам извъртях немощно глава на другата страна и отначалото видях само два силуета. В първият момент си поислих, че това са Коуп и Норт, но после започнах да виждам все по- ясно и по- ясно...Тъмнината пред очите ми изчезна и видя, че това е Мишел, която се бе надигнала едвам- едвам и гледаше към вратата..Инстинктивно веднага се обърнах за да видя кой е...
Очаквах най- лошото, но тогава видях нещото за което най- много се бяхме надявали и молили с Мишел..Джорджи седеше на вратата като гледайки я отдолу изглеждаше като наш ангел пазител...
-Джорджи..?!?- ппрошепна сасмо с устни Мишел, като и аз и тя не вярвахме на това което виждаме...Молитвите ни бяха чути.
Най- после някой щеше да ни избави от всичките ни мъки и страдания..Погледнах я с надежда, а тя не можеше да повярва на очите си на това което ни бяха сторили и на това на което приличахме...

-По дяволите! - тихо изругах, когато за пореден път се спънах в нещо в тъмния коридор и се пльоснах на земята. Изправих се и стигнах опипом до вратата на стаята за наказания. След като бях висяла около седем хиляди години в началото на коридора и не чувах и звук освен тихото потракване на обувките на дежурния надзирател. След като се изнесе реших да се опитам да вляза, но чух гласовете на двама учители. Отново се скрих и чух тежкото затваряне на вратата..нито звук след това. Чаках още половин час като не можех да си намеря място, не чувах нищо и само потропвах с крак. Най-накрая двамата учители излязоха от стаята и хлопнаха вратата. Очаквах да чуя завъртане на ключ, но това така и не стана. Зататих дъх когато двамата минаха покрай мен. Изчаках още десетина минути и тръгнах.
След поредното ми спъване се добрах до вратата и натиснах дръжката. Не беше заключено. Открехнах и видях крак.
-Какво по дяволите? - тихо прошепнах и отворих вратат до края. Застинах и краката ми изтръпнаха.
На земята лежаха Мишел и Кейт, изглеждаха като пребити от група боксьори. Целите бяха сини и потънали в кръв. По гърбовете си имаха дълбоки рани. Краката им бяха като рязани с нож. Усетих ка вцепенението ми премина в страх, а после в гням. Сестра ми едвам едвам вдигна глава посока вратата, гледайки уплашено, сякаш очакваше там да седи дявола.
-Джорджи!? - едвам промълви тя.
Кейт също вдигна глава и ме погледна умолително. Приличаха на два захвърлени през гора от шипове трупа. Бяха пребити като кучета...усетих как очите ми се пълнят с гневни сълзи. ПРемигнах силно и се огледах. Не чух никой да идва и влязох в стаята.
-Боже господи! - промълвих и се наведох към сестра ми.
-Джорджи? -отново попита тя.
-Тук съм..тук съм. Спокойно.
-Спаси ни..-чух и тихата молба на Кейт. Мили Боже! Какво им бяха причинили?! Изправих се и съблякох якето си. Подхванах сестра си под мишниците, опитвайки се да не й причинявам болка. Тя се закрепи едва едва на краката си, трепереща. Загърнах я с якето и я подхванах като преметнах едната й ръка през рамото си. ЗАкуцукахме към Кейт и успях да хвана ръката й и да я повдигна..Тя беше съвсем малко по-добре от сестра ми и успя да се изправи сама. Подпря се на мен и аз едвам издържах тежестта и на двете им. Тръгнах към вратата заедно с двете момичета и бутнах вратата с крака си. тя се затвори с тихо хлопване. Задърпах полу-мъртвите момичета по тъмния коридор, проклинайки с ярост, този който им го беше причинил.

Сетра ми седеше закована до мръсната и изцапана със засъхнала кръв каса на вратата. Гледаше със насълзени от гнях и страх очи, взираше се в нас сякаш бе видяла призрак. Краката й трепереха, клепачите й потрепваха изумено. Никога не съсм се радвала толкова, че я виждам. Опитах се да протегна немощна ръка към нея. Чувствах се като плужек, все едно нямам кости. Или по точно, че имам кости, разтрошени, изпочупени и стрити на прах. Голата ми кожа беше настръхнала, отчасти защото ме беше страх, отчасти заради факта че температурата на въздуха беше под 5 градуса.
- Боже господи! - Джорджи едва успя да каже, все още в шок.
- Джорджи? - повторих. Все още не можех да повярвам. Толкова бях щастлива че дойде.
Тя свали якето си и бавно закрачи към мен, като продължаваше да изглежда пребледняла и уплашена. Приклекна сковано до мен и тихо прошепна:
- Тук съм ... тук съм. Спокойно - но сякаш,освен нас, се опитваше да убеди и себе си че всичко е наред. Погледът й пропълзя по голите ни, насинени и окървавени тела, изпълни се с вина, със съжаление почти.
Помогна ли да се изправя. движенията й бяха много внимаелни, много нежни сякаш се страхуваше че ще ме счупи или в следващият момент мога да рухна на студеният цимент. Наметна черното си кожено си яке на свитите ми, голи и посинели рамене. Преметна отпусната ми, хилава ръка прз врата си, като затаи дъх сякаш само той щеше да ме събори. Едвам стъпваща, заедно със сестра си, тръгнах към Кейт. Не можех да я оставя. Бяхме заедно в това, и както заедно се въвлякохме, така и заедно щяхме да се измъкнем. Джорджи, едва издържаща тежестта и на двете ни, безмълвно се затътри към ръждивата врата.
Запоследно и макар да ме болеше, обърнах глава към помещението което бе служило за карцер,пък било то и стая за мъчения ... Цветът на стените вече наподобяваше брознзов със лек зелен, от мъха оттенък. Засъхнала кръв, може би не само моя и на Кейт, а и на други деца, просто деца, със ужасна съдба като нашата.
Съвесем бавно, може със скорост на мравка, тръгнахме по студеният, негостоприемен коридор, в който беше тъмно като в рог. Въздухът тук беше още по-застоял от този в стаята за наказания, може би защото тук нямаше дори дупчица, дори пролука към външният свят, а камо ли прозорец.Босите ми стъпала усетиха нещо неприятно и същевременно зловещо и плашещо. Подът бе покрит от нещо мазно и хлъзгаво като нафта или мазут, може би, не можех да съм сигурна.
- Знаеш ли къде отиваме? - попитах сестра си. Да, това определено ме интересуваше. Но се очудих на себе си, защо й задавам този въпрос като ме вълнуваха съвсем различни неща. Все пак реших да изчакам да се махнем от тази миша дупка, вмирисана на вкиснато зеле и обществена тоалетна, нечистена от векове.
Явно обаче не бях достатъчно тиха. Заглушен звук от нечии токчета, които инстинктивно разпознах като токчетата на Норт, започна зловещо да пължи в наша посока.
- Кой е? - чу се гласа на съсухрената Норт.
Джорджи побърза да ни набута във един измърсен, тесен, но за наше щастие незабележим ъгъл.
- Търся ъмм изход - извика тя - исках да открия тоалетната но се загубих - звучеше толкова искрено, чак й повярвах...
Норт се приближи, поодуши въздуха като куче и загледа Джорджина със злобните си очи които приличаха на процепи...

Джорджина стоеше на вратата на помещението и още не можеше да повярва на очите си..
-Боже господи!- промълви тя едвам пред окаяният ни и мизерен вид. Отиде до Мишел и й наметна якето си..
-Тук съм..тук съм. Спокойно.- започна да я утешава тя, а аз едва чувах гласът й..Лежах просната на земята, изнемощяла и лунната светлина проникваща едва- едва през прозорчето леко огряваше насиненото ми слабо и немощно тяло...
В началото като погледнах към Джорджи не чувствах нищо и бях изтръпнала, но сега отново започнах да усещам пронизващата и нетърпима болка. Отново почувствах колко дълбоки и болезнени са раните ми, причнени от линията на господин Коуп и от колана на госпожа Норт, от кордата която бе изранила китките ми и по тях имаше засъхнала кръв.Целият ми врат и гърло ме боляха ужасно от токовете на старта Норт и само при спомена потрепвах..Извъртях главата си и тя се просна обратно на студеният и влажен цимент, а около мен имаше локва от кръв, която вече беше почти засъхнала..
Дори не бях сгурна дали Джорджи ще ми помогне, или двете с Мишел щяха да ме оставят в тази мръсна,влажна и студена дупка забравена от бога и от всичко добро без подкрепа и приятел..При мисълта изнемогвах все повече и повече. Лежах безжизнено на ужасният, студен и плесенясал цимент без никаква надежда. Но точно в този момнт Джорджи и Мишел се приближиха към мен..
Почувствах облекчение, че няма да ме оставят, че ще ми помогнат...Джорджина ме хвана за ръката и ме повдигна. Преметна я на едното си рамо, а през другото беше тази на Мишел..Едвам издържаше и двете ни, вървеше бавно и се клатушкаше.. Подпря се за последен път на касата на вратата и излезе в студеният и мрачен коридор.. Цялата изтръпнах, беше адски студено и тъмно.
-Знаеш ли къде отиваме?!?- попита Шел и погледна Джорджи. В момента това не ме интересуваше. Единственото което исках бе да се махна от тази дупка..
Изведнъж се чуха вече познатите ми до болка токове на старата госпожа Норт. Замръзнах на място, нямаше смисъл да се опитваме да бягаме..Джорджи ни набута в един тесен и мрачен ъгъл, а ние с Мишел седяхме все така безжизнени..
-Кой е?- попита повлеканата. Явно беше чула гласовете ни и изнемощялите ни стонове от пронзващата болка, която не стихваше и за миг..
- Търся ъмм изход!- извика Джорджина - Исках да открия тоалетната, но се загубих!- каза тя много искренно и Норт май й повярва..Приближи се към нея, изгледа я на кръв и започна да души въздуха сякаш е някакво куче..
-Не си сама!- каза тя и я погледна съмнително..Нима настина ни беше подушила..Не бе възможно. Джорджи замръзна на място за момент, а аз цялата изтръпнах и парещи сълзи започнаха да се стичат по бузите ми..
-Напротив!- каза тя..- Напълно сама съм! Няма кой да е при мен!- каза опитвайки се да я убеди..
Норт я подмина, а тя изчака малко и тогава дойде към нас. Много бързо отново преметна ръцете ни през раменете си и започна да се движи възможно най- бързо към изхода..
-Скоро ще разбере, че ни няма!- едва промълвих..
-Всичко ще бъде наред, обещавам!- каза тя погледна към Шел, а после и към мен.. - Всичко ще бъде наред!- повтори отново..
Вече бяхме на края на тъмният коридор, когато чух как старата Норт отваря вратата. Тя изкърца, звукът беше ужасен. Цялата потрепнах отново..
Излязохме през задният вход на училището..Беше посред нощ. Ужасен студ прониза голото ми тяло и зъбите ми започнаха да траката с огромна скорост..

Спонтанно извиках, когато се сблъсках със земята. Норт ни беше хвърлила в стаята. Затръшна вратата и чухме как токовете й се отдалечават. С Мел се спогледахме за секунда и по инерция станахме и започнахме да търсим изход. Опитах се да отворя прозореца, но беше залостен. Обърнах се към Мелинда, която тъсеше в стената миша дупка. Още усещах плесницата на Норт по лявата си буза.
-Мамка му! - извика Мел.
-Какво ще правим? - запитах.
-Ммм..-започна нервно да тропа тя по пода.. - Ще трябва да го изтърпим.
-ТИ НОРМАЛНА ЛИ СИ? - без да усетя викнах срещу нея. - И да приличаме на Шел и Кейт?
Настъпи мълчание. Свалих обувката и се приближих отново до процореца. Замахнах и ударих стъклото с тока. Нищо не стана.
-По дяволитеее! - извиках. Обух обувката си точно в момента, в който чухме тракането на обувките на Норт по коридора. Двете с Мелинда се хвърлихме на земята, сякаш не сме мръдвали.Вратата се отвори и дъртата вежица се засмя, когато ни видя.
-Вярваш ли ми? - попитах с пресъхнало гърло.
-Аха.. -отговори ми Мел, когато първият удар дойде.

- Не се ли научихте най-сетне, мамка ви стара! - усещах лапата на Норт сграбчила косата ми и 3 сантиметровите й,грабливи нокти, врязали се в скалпа ми. - От мен, не можете да избягате. Нито вие двете, нито онези лигли. - чувствах как влачи мен и Кейт по мръсният, вонящ на обществена тоалетна коридор по посока на онази стая. На онзи затвор или по скоро карцер за мъчения.
По бузите на Кейт отново се стичаха сълзи, а аз стисках зъби, нежелаейки да започна да псувам онази крава на майка. Чакайте, да не обиждаме кравите!
- Дърта говедарка - промърмори тя, като си мислеше че онази пачавра не я е чула.
- Почакай само малко - излю се повлеканата.
Отново съзрях до болка познатата ми ръждясала, голяма врата, която беше отворена с помощта на токчето на Норт. Съсухрената вещица ни запокити към стената.
Чу се само едно "ААаа мамка ти да..." което можах да изрека преди да се сгромолясам долу. Забелязах една позната момчешка физиономия в стаята. Хммм как се казваше? Марк. Не ясно как и защо, но той в момента стоеше като закован за пода, взиращ се с празен поглед във изгнилата стена.
Подуших въздуха и сега, освен обичайната миризма на плесен, ме лъхна задушяващият дим от ... цигара?! Вероятно Норт пушеше. Сигурно пушеше. Но въпросът в момента бе - Защо й е да пуши по време на наказание, за Бога! Извърнах глава в другата посока и с мъка забелязах, този път окачени на стената, чакащи ни, коженият колан и алуминиевата линия. Моите приятели! ~ помислих си сърказтично. Тъкмо започнах да се изправям, този път бях подготвена и нямаше да се дам толкова лесно, но усетих изпепеляваща болка точно в средата на гръбнака.
- ААаа - извиках извъртайки се. Господи! Нима Норт бе загасила цигарата си в кожата ми?
Дланта на вещицата бе на сантиметри от мен. Затворих очи и зачаках шамара. Той не закъсня. Само дето бе с такава сила че аз буквално залепнах за студеният под.
- К*рва нещастна! - изкрещях. Просто не можах да се сдържа. Какво направих?!. -
- Я повтори - чудовището започна с меден гласец.
Стиснах устни за да не се разпищя. Норт бе задействала запалката си и я бе , буквално, забила в кожата ми.
Ръщете на старата вещица залазиха по тялото ми, махайки всички дрехи и оставяйки ме по бельо. Това ми беше познато и се подготвих да поведният удар. Но той не бе такъв какъвто очаквах. Да, отново бе от линията, но този път тя бе нагрята. Алуминият бе достигнал температура, със сигурност, над 60 градуса.
Изкрещях колкото ми глас държеше.
- Така те искам - каза замислено пачата. Отново замахна, но този път с колана - Мри, мекотело!
Върза ръцете ми с рибарската корда и ме увиси за тавана.
- Така е далеч по удобно - усмихна се на себе си, запали нова цигара и я загаси в бедрото ми.
Виковете ми отново се чуха (не че са спирали) и солени сълзи закапаха по бузите ми.
- Кучка! - изкрещя Норт - Стига си циврила! Ще ми съсипеш дрехите!!! - запъти се към перваза на прозореца. Взе някакъв предмет, отначало неясно какъв, докато не срещна шията ми.
Пареща течност потече в тънка струйка, надолу към гръдната ми кост. Норт бе забила нож във врата ми. И продължаваше, прокара го няколко пъти и по дължината на ръката ми. Ужасяващи викове, отделящи се от моята уста (аз самата не знаех че съм способна на подобно нещо) изпълваха стаята.
- Стига си се драла! - изписка и изля една кофа с вода отгоре ми. Идея си нямах дали е чиста или мръсна или хлорирана, но знаех .. болеше ужасно. Цялото ми тяло гореше. Старите ми травми пламнаха на ново.
Коланът отново изплюща, после на свой ред и линията. Аз продължавах да пишя и врещя, но нищо от жалките ми опити да се измъкна или пък гърчения, очевидно не трогна безсърдечното чудовище, незнайно защо наето като учител. Ножът влезе в роля отново, както и цигарите и запалката и от време на време една кофа с вероятно хлорирана вода се изливаше отгоре ми. Какво забравих?! Аха, токчетата многократно се забиваха във мускулите ми.
Всичко бе като една ужасяваща приказка без край. Ударите, изгарянията се повтаряха отново и отново, вече бях лилава от глава до пети, точно като някоя теменужка. Не знаех защо вече не изпадам в безсъзнание. Така чаках този момент, така исках тъмнината да дойде и да ме избави от това проклятие. Но тя сякаш ми се смееше в лицето и ми повтаряше че ще ме остави да се пържа.
С ирония се сетих за една песен: "Аз съм само свят лилав, люляк съм ..." . Засмях се невесело. Това бе създадено като че ли точно за мен.
- Смешно ли е ? Ей сега ще поправим това - чух пприглушения глас на кокалестата бабичка.
Затворих очи и зачаках. Моята присъда. Моята поредна и със сигурност не последна присъда ...

ПП: Това е съкратеният вариант

- Не се ли научихте най-сетне, мамка ви стара! - крещеше старата Норт сграбчила косата ми и острите й дълги и орлови нокти се бяха забили в кожата ми, скубейки косата ми. - От мен, не можете да избягате. Нито вие двете, нито онези лигли!- продължаваше да крещи чудовището без да спира, влачейки мен и Шел по мръсният плесенясал под на познатият ми до болка мрачен и тъмен коридор водещ към стаята от кошмарите ми, изникваща в съзнанието ми във всеки един момент, към стаята в която бях преживяла толкова много мъчения само за няколко часа...По бузите ми не спиарах да се стичат сълзи, а Шел мълчеше, не издаваше нито звук..
-Дърта говедарка!- промърморих тихо. Думите просто излязоха от устата ми, след секунда вече съжелявах за изреченото, бях сигурна, че по този начин я разярих още повече. Надявах се че не ме е чула, че от всичкият рев и от всичките писъци не е успяла да довлови думите ми..
-Почакай само малко!- изкрещят тя и сграбчи косата ми още по- силно като заби ноктите си в скалпа ми и ми пусна кръв..
Отвори старата врата на стаята за наказания, по- скоро на затворът, дори нямах думи да опиша какво ще се случи на който и да е, ако попадне там вътре.. Пантите изскърцаха и пред нас отново се откри малкото влажно и мръсно помещение, по стените на което все още имаше засъхнала кръв..
Норт ни завлече до вътре ихвърли Мишел на пода, засили се и ме бутна в каменната стена. Свлякох се на земята, просто стоях без да се движа и чаках всичко това да ме сполети отново..
Отворих очи, завъртях леко главата си и видях Джорджи и Мелинда да лежат на пода без да помръдват.. Завъртях се на другата страна и видях и някакво момче.. Напрегнах се, за да се сетя от къде ми е познат. Името му беше Марк...
- Смешно ли е ? Ей сега ще поправим това - чух повлеканата да крещи на Мишел и само чух писъци. Не виждах нищо и не исках. Стоях неподвижна на пода, чакайки я да дойде и при мен, не знаех какво прави на Мишел, която крещеше и я псуваше и след всяка псувня крясъците ставаха все по силни..
Изведнъж чух токовете на Норт. Тя се приближи към мен, хвана ме отново за косата и ме изправи..
Изведнъж острата миризма на цигарен дим ме удари право в лицето. За какво пък и бяха цигари?!? Точно сега ли намери да пуши?!?
- Плужек!- започма да ми крещи тя, пусна ме отново на земята и заби тока си в коремът ми. Започнах да се гърча като риба на сухо..
- Нешастница!- започнах да крещя. Заби ноктите си в лакътя ми и ме издърпа. Опря ме в стената и разкъса блузата ми, а копчетата се разхвърчаха по земята. Свали всичките ми дрехи, запали една цигара и я изгаси във вратът ми..
Изкрещях с цяло гърло и започнах да я псувам и да я обиждам с каквото ми дойде на езика. Вещицата хвърли цигарата на земята и взе кордата. Прокара я през китките ми и ме върза за една кука на тавана, краката ми висяха на около метър от пода, а ръцете ми веднага изтръпнаха и дори кръв започна да тече от местата които бе протрила кордата..
Запали още една цигара и я заби в бузата ми, а аз тново изпищях колкото глас ми държи.. Взе колана от стената, а след това и запалката. Нагря катарамата пред очите ми и след това изплющя с нея по коремът ми. Налагаше ме с нагорещената до такава степен катарама, че сякаш преди това бе потопена в лава. После очите ми видяха един огромен нож, по устрието му имаше кръв и при вида му започна да ми се повдига. Заби го в коремът ми и започнах да кървя. Виеше ми се свят, виждах размазано, но все още усещах как продължава да ме ръга с ножа и да забива цигари по цялото ми тяло. Пищях с цяло гърло, а тя се наслаждаваше. Прехапах езика си и млъкнах, нямаше да и доставям повече удоволствие!
- Още ли се инатиш??? - запота тя, хвърли ножа на земята взе една кофа и метна съдържанието и по мен. Не знаех какво има вътре просто седях и мълчах, висейки на кордата. Тя се изнерви, направо излезе извън релси, изкрещя злобно и вдигна ножа.
Прокара острието му по дясното ми бедро. Цялото започна да кърви и изтръпна. Парещи солени сълзи започнаха да се стичат по бузите ми отново. Тя прокара ножа и през лявото ми бедро, а аз не издържах и изкрещях.
-Толкова си лесна!- каза Норт и се изсмя в лицето ми.. Изправих глава и се изплюх в нейното. Тя ме погледна злобно, и ме удари по бузата, а тя цялата изтръпна. Взе запалката и започна да гори целите ми ръце..
-Така значи?!?- започна да пита тя и продължи да гори цялото ми тяло, а аз вече изнемогвах. Затворих очи и се престорих на припаднала, защото това бе единственият начин да ме остави на мира.. Тя се отдалечи и тръгна към Джорджи, а тя изруга нещо тихо, но точно в този момент изпаднах в безсъзнание..

Още не можех да повярвам на очите си.Дъртачката беше намерила Шел и Кейт.Хвърли Кейт на пода възможно най -болезнено и заби токът си в стомаха.Долових пушек в тази стая, която миришеше на влага, мухъл и плесен.Пушекът беше от цигара, Норт пушеше, но какво мислеше да прави с това.
- ААаа - извика Шел извъртайки се.
Сълзите бликнаха.Исках да стана, но знаех че така само ще накара Норт да нарани момичето още повече.Заби й шамар, който я изравни с пода.Запали запалката си и нагря някаква линия..Гледах мъчениятана Шел,исках аз да ги изтърпя вместо нея.За какво бяха дошли?!?Изведнъж демонът развърза кордата и Мишел се срути на земята.Нито помръдваше, нито отвори очи, само сълзите й издаваха, че е жива.Звярът се запъти към Кейт.Не, не дърта вещица, остави ги! - крещях мислено.Знаех какво ще се случи, само ако се бях обадила.
- Плужек! - извика Норт и заби тока си в корема й.
- Нешастница! - на свой ред извика и Кейт.
Но тя беше луда, не трябваше да вика, защото щеше да става все по - зле и по - зле.
Заби ноктите си в лакътя на момичето и я издърпа. Опря я в стената и разкъса блузата й така че копчетата се разхвърчаха във всички посоки. Премахна това, което й пречеше, запали една цигара и я изгаси във вратът на Кейт..
Изкрещя с цяло гърло и започна да я псува и да я обиждам. Вещицата хвърли цигарата на земята и взе кордата. Прокара я през китките й и я завърза на една кука висяща от тавана.Дъртата вещица показа ножа и започна да я ръга...
Накрая Кейт припадна.Вещицата се запъти бавно към Джорджи, сякаш искаше да знае, че смъртта приближава бавно към нея.
-Не!!! - изкреещях аз. - Дърта вещица, глупачка, ще те убия,време е да опиташ от твоето лекарство.
Започнах да се изправям.
-Значи ти искаш да си първа така ли?
-Какво правиш? - тихичко каза Джорджи.
-Сега ли е времето да се правиш на смела? - попита остро тя, държейки ръката ми.
-Ако се бях обадила по - рано щеше да нараниш другите, но повече не мога да търпя. - виках и обиждах,но знаех че с това никъде няма да стигна.
-Сега ще умреш за това което каза! - изкрещя право в лицето ми.
Не знам как ме беше запокитила в стената със все сила и от главата ми започна да пада алена струйка.Усетих пронизващата болка.Звярът се приближи до мен.И направо започна със запалката.Прокара я от вратът ми до бедрото ми, бавно.Крещях колкото сила имах.Исках да се изправя, но не можех.хвана ръцете ми и една по една ги омота в корда.Върза ме както беше направила и с другите момичета.Заби ми една плесница от ляво, а след това от другата страна.Устата ми прокървя.
-Ще те убия. - изломотих аз.
-Ако не го направя аз първа. - каза прословутата овца.
Махна съдраните дънки и блузата ми.Взе една цигара и я забиваше в корема ми.Ивиках, толкова силно, че чак видях Джорджи да изтръпва.Дойде редът и на прословутата линия.Бавно започна да я загравя, а след това я запокити в гърба ми.Извих гръбнака си на 180 градуса.Вече не можех да сдържам сълзите си и те започнаха да падат като фонтани.За секудни цялото ми лице беше мокро.Отново и отново забиваше линията, където й паднеше.Свивах се при всеки удар.Накрая награя доста дълго линията и я заби право във вратът ми.
-Майй ще ти остане белег. - каза дъртата простачка и се изсмя.
Изкрещях със все сила.Линията приключи своето дело.
-Хм..дали колана да се включи и той. - направи така сякаш мисли - със сигурност
Хвана колана и започна да ме налага, с колкото сила имаше тя, а това си беше доста.Изплющя го в гърба ми, по стомаха и по коленете, няколко пъти.Зачервих се цялата.Крясъците ми обхванаха цялата стая.Бързо изтича и грабна ножа, след което бавно сряза вените ми.Кръвта алено червена се струйна и обагри ръцете ми.Дяволът не му стигна това и направи едно голямо Н на корема ми.
-Така винаги ще си спомняш за мен, ако оживееш.Белязаната. - след тези думи се изсмя.
Ако оживея ли, молех се да умра...Причерняваше ми, едвам държах очите си отворени.Усещах как с всяка секунда умирам все повече и повече.Норт ме преби, преби ме до смърт, да за нея щеше да е удовлетворени да умрем всички, но нямаше да се предам.Сълзите се засилваха, а писъците отслабваха.Ставах немощна.Изнемощявах.Норт хвана една кофа.С какво ли беше пълно това нещо?!Но съдейки по физиономиите и крещенето на момичетата пред мен е ужасяващо.Изля го отгоре ми.Крещях.Писъците набраха сила след това, което стана.Болката беше ужасяваща.Смъдеше и пареше.Имах чуството, че в момента ме горят на клада.Огън по цялото ми тяло се разпростря..Раните сякаш се отваряха и поемаха течността, която ги правеше по - силни.Кръвта ми се стичаше по ръцете ми и по корема, където демонът беше оставил белега Н..След всичко което стана просто се отпуснах на въжето и припаднах.Така поне нямаше да усещам болката толкова силно..

Старата повлекана Норт прокара острият нож по бедрото ми за пореден път, а аз стегнах цялото си тяло и изкрещях от болка.. След това го хвърли на земята и заби няколко цигари по гърбът ми, като се мятах като риба на сухо, вързана за ужасната прерязваща кожата ми корда.. Вещицата стъпваше в течността, която бе изсипала върху мен. Тя още гореше цялото ми тяло и усещането от това бе много странно и някак си необичайно.. Крещях псувах я и плачех, но после замлъкнах. Стана ми ясно, че това й доставя удоволстивие..Започна да ме пита дали още се инатя със много висок тон и отново прокара ножа по дължината на ръката ми.. Увиснах като мъртвец на кордата и се направих на припаднала. Така поне щеше да ме остави на мира, нямаше да й доставя такова удоволствие.. Сбръчканата страица взе ножа и с един замах отряза кордата, а аз паднах на земята без да помръдна, но сблъсъкът беше толкова болезнен.. Паднах в течността от кофата и отново цялата ми кожа започна да пари и щипе.
Норт се отдалечи от мен и тръгна към Джорджи, а тя изруга тихо нещо. Започнах да се гърча като риба на сухо заради болката по цялото ми тяло.. Погледнах към Мишел, която лежеше също толкова безпомощна на пода, а после едва обърнах глава към Джорджи и Мелинда, а те се държаха за ръце и по лицата им се стичаха сълзи вероятно заради това което ни беше сторил демонът или заради карцерът в който се намирахме.. Най- вероятно заради и двете..
Звярът тръгна към Джорджи, а аз замръзнах и очаквах и тя да ни последва с Шел..
-Не!!! - изкреещя Мел най- неочаквано.. - Дърта вещица, глупачка, ще те убия,време е да опиташ от твоето лекарство!!- започна да се изправя тя крещейки и да се приближава към Норт която я гледаше невярващо..
-Значи ти искаш да си първа, така ли? - започна да я пита и вместо към Джорджи се обърна към Мел и тръгна към нея.. После само чух тихото шушукане на двете момичета последвано от писъците на Мелинда..
Върнах главата си в първоначалната позиция и застанах неподвжно на влажният и студен под, знаейки че не мога да направя нищо, че не мога да й помогна... Погледнах през малкото прозорче.. Беше се свечерило. Тъмнина обземаше задният двор на училищната сграда и лампите се включиха, но лунната светлина отново изпъкваше на техният фон. Загледах се в нея без да отлепям очи и започнах да се моля на Бог за чудо. Защото честно казано, това беше единственият начин да се измъкнем живи.. Сега Норт вече беше приключила с Мел и тръгна към Джорджина.. Скоро щеше да излезе от стаята, но после щеше да се върне с нова сила и мъченията ни щяха да започнат наново. Молех се и се молех, отново и отново да стане чудо което да ни избави.. Клепачите ми започнаха да натежават и лека полека очите ми вижадаха все по- малка част от луната и накрая се затвориха.. Болката от цигарите беше нетърпима, а дълбоките рани, които бе оставило острието на ножът по цялото ми тяло ме боляха и ме пареха още повече от течността в която лежах, но мръднех ли от там бе свършено с мен, излъгах Норт че съм припаднала и разкриеше ли ме щеше да ме убие на място.. Отпуснах цялото си тяло и вече нямах никаква надежда, само в приказките доброто побеждаваше... Скоро след тази мисъл осъзнах, че с нас е свършено и за пореден път започнах да роня парещи крокодилски сълзи. Най- после старата повлекана излезе от стаята и ни остави сами.. И четирите бавно започнахме да се приближаваме една към друга с от тромави по- тромави движения. Облегнахме изранените си гърбове на влажната мокра и зеленикава стена и се спогледахме.. В очите на всяка една от нас имаше толкова страх и колкото и да се вглеждах във всяка от тях в очите им нямаше и капка надежда както и в моите.. Облегнах се на рамото на Мелинда и сълзите ми не спираха.. Вече осъзнавах, че ще си умрем тук. Нямаше начин нещо да ни измъкне от кашата в която бяхме затънали до шията.. Погледнах към другият край и зърнах Марк.. Той също лежеше на пода. Явно старата Норт се е разправила и с него, докато съм лежала полу мъртва на цимента.. Побутнах момичетата и с поглед им го посочих. Той обаче беше изпаднал в безсъзнание, не помръдваше дори и синтиметър и го оставихме да лежи. Нямаше смисъл Норт да се върне и да ни завари така..

Мамка му! Вече бях на ръба на припадъка, всичко ме болеше, включително главата. По дяволите! Когато Норт излезе от стаята, четирите се попряхме на стената и тихо заплакахме. Бях сигурна, че всички си мислим едно и също. Щяхме да умрем тук. Дори още се чудех как сме телата ни успяват да издържат на болката и унущоженито, на което ни подлагаше Норт. Чухме как вратата се отключва и изтръпнахме. Ааа не! Тая няма да я бъде! Не знма откъде получих прилив на сили, в тялото ми не бе останала и капчица енергия, която да използвам. Събух ботуша си и се изправих. Точно в този момент старата вещица се обърна към мен. Замахнах и я цапардосах с тока по главата.
Следващата секунда ми се губеше, но ясно чувах в ушите си гласът на Норт, изпълнен с омраза:
-Мъртва си!

Поредния удар, поредната болка...Поредният пламък върху кожата ми, поредната болка..болка..болка..навсякъде.
Клепките ми трепнаха и се фокусираха върху стар очукан часовник на стената..беше точно 00:35 . с мъка осъзнах..Честит рожден ден! Така ли прекарвах деня..великия ден..в който ставах на осемнайсет. Болката в главата ми нарасна..имах чувството,че ще експлоадира. Ударите спяраха. Защо? Слабо чух ахвания и сподавени писъци..какво ставаше? Идваше ли помощ?
-Старите перковци си имат отрочета - чух презрителния глас на Норт. Какви ги приказва?
Леко надигнах глава и видях бели пера с периферното си зрение.

-Джорджи! - усетих гласа на някой. Отворих очите си и видях как трите момичета са седнали околко мен опулено. Седях по турски на земята..чакай! ами перата?
Обърнах главаta си леко надясно и видях маса от пера..не обикновенна маса. Бяха крила. Погледнах наляво..същото. Нима аз..имах..крила?
Това не е възможно! Как така..не бях някакво пиле. Не бях герой от книга на Стефани Майър.. Но големите бели криле бяха на друго мнение. Те леко потрепваха и отразяваха лунната светлина из цялта стая.
-Къде е Норт? - попитах с пресъхнало гърло.
-Излезе..-тихо ми отвърна Мишел, след кратко мълчание..едвам я чух.
Те..те.се страхуваха от мен. Но защо? Вярно, че имах крила, но може би приличах на мутирала гъска или нещо подобно. НЕ бях опасна.
-Хайде стига! - повиших тон аз несъзнателно. -Какво толкова ми има?? Няма да ви нараня! - казах и сложих ръката си върку тази на Мелинда..като без да искам натисках една от множеството й рани. Тя веднага писна и дръпна ръката си..но там където я бях докоснала кожата започна бавно да се свива и зараства..Не! Това беше вече откачено! Прекалено Хари Потър.! Сигурно сънувам..припаднала съм или имам халюцинации. Но в момента, в който чух тежката метална врата да се отваря се изправих на крака и застанах срещу влизащата Норт. Белите ми крила се издигнаха зад мен и прикриха момичетата от погледа на вещицата.
-Казвайте, нечистокръвни изроди такива! Кой знаеше, че тя е нефилим и коя още от вас, идиотки, е такава?!?!

Дъртата глупачка преби и Джорджи.Усилията ми бяха напразни.Но я чакай.Това беше невъзможно.До мен се чуха ахвания.Джорджина с крила.Но как?!Имаше един начин..Нефилим.Джорджи беше нефилим.Днес да точно днес беше рождения й ден.Разбрах точно абсолютно всичко.
-Старите перковци си имат отрочета - чух гласа на Норт и след това тя излезе от стаята.

..Погледнах ужасената физиономия на Джорджи.Естествено, че не знаеше какво се случва с нея.А и никой не знаеше какво се бе случило с мен преди години.
-Къде е Норт? - попитах нефилимът, който седеше пред мен.
-Излезе..-тихо ми отвърна Мишел.
Да те се бояха от нея.Само аз гледах изненадващо и невярващо, че те са оцелели.
-Хайде стига! - повиши тон Джорджи. -Какво толкова ми има?? Няма да ви нараня! - каза и сложи ръката си върху моята..като натисна една от множеството ми рани...Изписках..но където тя беше докоснала раната ми кожата се въстановяваше..намаляваше и болката..Усмихнах й се...Чуха се стъпки..вратата се отвори..Полу ангелът застана защитнически пред нас като разпери крилата си.
-Казвайте, нечистокръвни изроди такива! Кой знаеше, че тя е нефилим и коя още от вас, идиотки, е такава?!?!
Всички замълчаха и гледаха уплашено.
-Само аз. - изтъкна се Джорджи.
Но замислих се ако тя беше нефилим, вероятно и Шел беше такава.Демон такъв - крещях мислено на Норт.
-Ти си Демон. - извиках зад крилата.
-Да точно аз съм демон. - отвърна на свой ред злото същество.
Смътно цялата ми история мина пред очите ми.Една паметна битка..битка в която видях..
-Не е възможно.. - тихо прошепнах.
Битката..Норт беше там..но не тя не е истински демон, а може би беше.Събрах смелост и бавно се изправих.Обърнах голия си гръб и усетих как всички се вгледаха в него или по точно в двата огромни белега.Учителката ахна и самодоволна усмивка се разтегли по лицето й.
-Ти си паднал ангел. - каза зверът Норт и се изсмя. - наясно съм с историите на всички ви.
-Паднал какво.. - чувах шепнения и удивления.
Джорджи се обърна към мен, неразбираща нито за нея нито за мен.
-Помня те демон. - обърнах се към госпожата пред мен. - ти беше в една от битките...в тази която ви победихме..
Очите й се напълниха с ярост.Мощен вик се издаде от нея и се запъти към мен.
-Сега се сещам...Мелинда Картър..ти си онази опълчила се на Бога и паднала на земята.. - каза тя.
Всички гледаха смаяни.Никой не знаеше истинската ми история и сега беше времето да научат.Ръцете ми пареха..горяха..ангелския огън се беше разбудил в мен..

Джорджи. Крила. Норт. Демон. Мелинда. Огън. Джорджи. Крила. Норт. Демон. Мелинда. Огън. Джорджи. Крила. Норт. Демон. Мелинда. Огън.
Това бяха единствените 6 неща които успях да асимилирам. Въртяха се в главата ми отново и отново. Пред очите ми все едно имаше завеса, скиваща случващото се пред мен. Усещах ... да усещах как ме боли все по малко и по малко и как нещо меко, едва ли не вълшебно гали изприщената ми кожа. Чувах приглушените им гласове, нарастващото ръмжене и едва осезаемото ми, накъсано дихание.
Ама май бях в безсъзнание и сънувах или нещо подобно ... Но при всички случаи нямаше как това да е истина ... Но не, отдруга страна болката доказваше че всичко което регистрирам се случва!
Очите ми започнаха да се приспособяват. Започнах да ги различавам, силуетите, цветовете ...
Белите крила, като че ли израснали от нищото, крепящи се за гърба на Джорджи леко потрепваха, опирайки се в изгнилте стени, опитващи се да се поберат в малкото пространсто, което ни служеше за клада...
- Ти си паднал ангел. - каза Норт и се обърна към Мелинда, смеейки се. - наясно съм с историите на всички ви.
Ръката на Мел потрепна, после сякаш въздухът около нея се изкриви ... После светна ... дълъг цилиндричен предмет примигна и пламна, като след това огънят го превзе изцяло.
Хората и недотам хората в стаята продължаваха да шепят... Моите очи бяха напът да изскочат от орбитите си и да тупнат в глусната течност покриваща пода.
Чувах неща от сорта "Нефилими, ангели, демони, нефилими, паднали, Бог, демони, истории, нефилими" Господи! Нефи... какво? Демони?
Пронизителният крясък на Мелинда изпълни стаята, последван от стържене, каращо мозъка на костите ми да потръпва и нов крясък, но някак изнемогващ ...
За миг замръзнах. Да не би психо-демонът да бе направил още нещо на Мел? Но после се обърнах ... Мел си беше добре. Крясъка й , който бях чула бе ... нападателен?
Взирах се в разчлененото тяло, от което капеше черна слуз и щом всяка една отделна капка докоснеше сивият под, се образуваше дупка с размерите на орех. Стичащата маса бе като киселина, но всъщност..., се сетих с почуда ... това бе кръвта на Норт ...
Миг по късно разбрах ... Мел бе срязала чудовището с ... ха!? Огненият си меч ... о, Боже, ама аз си бях тотално ... какво? Луда! Ами да!
Всички, като че ли се поотпуснаха, несъзнателно може би ... всички освен мен ... Усетих че ... , по скоро осъзнах че не съм помръднала и милиметър, че гледам вторачено в полу отворената ръждясала врата и дишам накъсано.
Огънят в ръката на Мел угасна и тя се приближи и прегърна Джорджи, чиито крила бавно бяха започнали да се прибират. След това пристъпи към Кейт, която бе малко по-подвижна от мен и лека усмивка се настани върху напуканите й устни.
- Шел? - падналият ангел се бе озовал през мен и леко примигваше.
Мел ми бе най-добра прителка от малка. Винаги ми бе помагала. Сега унищожи онази гад, спаси ни ... Въпреки това, за Бога, беше ме страх от нея. Инстинкта ми за самосъхранение си казваше думата. Ненавиждах се заради това, но исках Мел да се дръпне, не се чувствах спокойна ... Разумът ми казваше : " Стига, Мишел! Не се лигави! Отиди при Мел, покажи й че си добре, отиди при сестра си, увери се че всичко е наред! Какво ти става?! "
Разумът ... да. Но не и инстинктите, не и сърцето ... Нито един мускул не се подчиняваше, може би заради това че бях раздвуена ...
- Мишел! - гласът на Джорджи прозвуча притеснено, някъде близо край мен.
Успях да се оттласна назад и един вид да се запратя в стената. Едно "ааа" се откъсна от устните ми, преди да изпадна в ужасната киселинна течност на пода.
- Мишел, какво ти става - добави Кейт и дойде до мен, следвана от Джорджи.
Вдигнах поглед и видях сестра си в пълен ръст, със заплашително разперени бели криле...
Не можех да повярвам на това което виждам ..., но зрението ми не лъжеше ...
И ето тук вече, разумът ми се съгласи със инстинкта. Ами ако Джорджи замахнеше, дори .. само с едното си крило, дори съвсем лекичко, щеше да ме помете и да се накара да целуна плесенясалата стена ... Поклатих уплашено глава и се заврях в единият ъгъл ...
Кейт ме гледаше недоумяващо, сякаш бях луда, побъркана ...
- Мишел, няма да те наранят! - повиши тон тя, сякаш се дразнеше от поведението ми.
Джорджи въздъхна отегчено и се приближи.
- Шел, знаем че си чудесна актриса, моля те не преигравай ...
Какво? Да преигравам? Ама тя чуваше ли се? Да преигравам? О, Боже! Та аз си умирах от страх!
Зарових лицето си в шепи и се снижих максимално ... не исках да пострадам още ...

Отначало изобщо не възприемах случващото се.. Беше ли нормално?!? Бях чела в митовете и в приказките за падналите ангели, нефилимите и демоните, но беше ли възможно да се случи наистина?! Гледах Норт лежаща безжизнено на земята, Джорджи която гледаше неразбиращо и мъката в очите на Мел, която ни бе спасила. Най- после нещото на което се надявах се случи! Най- после молитвите ми дадоха резултат. Погледнах към Шел която гледаше объркано и клатеше невярващо глава.
След малко сама се оттласна и се заби в стената след което се чу писък и тя се строполи на земята вурху ужасната течност..
- Мишел, какво ти става - добавих аз и тръгнах към нея, а Джорджи тръгна след мен..
Гледах я недоумяващо, сякаш беше едва ли не луда... Наистина беше объркана, но това е сестра й.
-Мишел, няма да те наранят! - повиших леко тон. Не исках да ме разбере погрешно, но исках да се махна от тази дупка миг по скоро.
Джорджи въздъхна отегчено и се приближи.
-Шел, знаем че си чудесна актриса, моля те не преигравай ...- каза тя и я погледна топло.
Мишел я погледна невярващо и бе готова да започне да й крещи. Веднага се стрелнах на долу и седнах не цимента до нея.
Сложих ръцете си около ръменете й и започнах да я утешавам..
- Шел, всичко ще бъде наред! Това са Мел и Джорджи, няма да ни сторят нищо! Трябва да се измъкнем от тук моля те!- казах аз и сълзи започнаха да се стичат по лицето ми.
Изправих се и й подадох ръка. Тя ме погледна в очите и нкаря пое ръката ми.
Тръгнахме към вратата бавно и тихо като прескочихме трупът на Норт проснат на цимента пред вратата.. Поехме по тъмният коридор в края на който се вижадаше едно малко размазано петънце светлина.