Реших да отида на любимото ми място във Санфод..
Мостчето.
Винаги ходех там когато бях тъжна...
Изведнъж зад мен чух пърхане на криле.
Беше Джеръми...
- Джер какво правиш тук ? - попитах изненадана той никога не идваше тук.
- Имам да говоря нещо с теб. - отвърна той.
- Случило ли се е нещо ?
- Не...Нищо не се е случило просто от много време искам да ти призная нещо - каза той и сведе поглед след което се приближи.
- хм Слушам...- зачаках гледайки лицето му.
Джеръми беше един от най - добрите ми приятели и го обичах много...В последно време започнахме да се засичаме по често и да се мотаем заедно...
- Джеръми ?
- Ум аз...Имам чувства към теб! В последно време ми стана много близка и започнах да гледам на теб по друг начин...- каза той а аз се разтреперих.
- Ами Джер аз..също те харесвам,но това е твърде прибързано... - отвърнах аз.
- Да знам но това са моите чувства ако не отвърнеш ще ги подтискам доколкото мога! - Джеръми ме погледна със прекрасните си зелени очи и ми се усмихна с кривата си усмивка.
- Искаш ли да опитаме - попита той с надеждата да кажа да.
- Да - отвърнах.- Но ако нищо не стане ще развалим приятелството си и ....
Той ме прекъсна с целувка.
Тук на моето лъбимо място с момчето което ме караше да се чувствам щастлива..Какво по хубаво.