Starbuks coffee shop

Стрестнах се от реакцията на мацката. Станах и се отдръпнах внимателно.
- Момиче, не знам какъв ти е проблема, но ще е по-разумно да се успокойш и да прибереш огъня.
Докато го казвах се усетих колко смешно звучеше и се захилих. Знаех, че от вида на огъня няма да остана спокойна още време и за тва се опитах да я поуспокоя.
- Хайде, няма да има нужда от ранени хора нали? Забележи, колко хора има тук. Нали не искаш да нараниш някой?
Богове, май най-разумно ще бъде да се махна, но бе забавно, но ако не махне това от очите ми ще стане много зле.

Акира се загледа внимателно в ангела. Стана сложно, си каза той. Стана и зае внимателно позиция, ако стане напечено да се измъкне без да пострада.
- Да посмея какво, красавице?
После размисли, погледна Юки и забеляза как гледаше огънят, сякаш го поглъщаше. Усмихна се лъчезарно на ангела, беше трудно да умае ангел, но не невъзможно. Внимателно се доближи до нея без да обръща внимание на огънят пред него. Той нямаше да го нарани много. Леко сложи ръка на нейната и направи лек натиск да я свали.
- Недей така, може да сме много добри приятели с теб и с Юки. - Каза той, като погледна към стоящата на страни русокоска. Опашката й май си имаше собствено мнение. Забеляза как се раздвижи зад нея, като опашка на котка, и проблясна нещо метално в края. Май не трябваше да се връщам, си помисли Акира. Да беше ги оставил преди малко.

Тази найстина ли ме игнорира?! О, богове, та това ми е първия ден само. Хванах бързо телефона си , той сигурно може да се защити, но бях бясна. Похвърлих го на момчето зад тезгяха, докато тя говореше.
- Довечера ще ти се обадя за багажа ми, надявам се че няма да ме излъжеш.
Той едва кимна от страх и видях как онази замахваше към сладура ми. Трябвахами секунди да се преобараза. Всичко бе в огън и аз бях черна пантера.
Засилих се към тях и с един подскок хванх с челюстта си мечът й. Стиснах и той се пречупи. Тя бе погледна ужасено или удивено, не обърнах внимание. Паднах на зад и хората с пищене и викове се разбягаха, разбичках масите и пак се засилих. Скочих и я отблъснах настрани, и двамата паднаха на земята и аз между тях.
- Не знам какво си мислеше, като направи това, но беше грешка. - Казах със стистани зъби, малко бе трудно да говоря в тази форма, но сега се наложи. - Сама си си виновна, но няма да те наранявам, но за следващия път когато ми се препрачиш не оговарям.
Изръмжах си и около мен засия огън.
- Никой не ме игнорирва, чу ли?
Обърнах глава назад, но без да я изпускам от очи.
- А, ти, ставай и ме последвай на вънка.
Той се подчини и излязохме, като внимавах момичето да не се окопити скоро.