Starbuks coffee shop

..влязох в тоалетната, за да потърся Ерик. Не знма какво ми ставаше. Бях сигурна, че не ми въздейства, но исках да съм до него. Чакай малко! Какво ми ставаше? Той беше син на Дявола! Не трябваше! Но ръката ми самичка натисна дръжката..Ерик седеше вцепенен гледащ отражението си в огледалото.
-Джорджина! Какво?
-Ами...Аз такова..Не знам..Чувствам се адски странно..
Той се приближи към мен с объркана физиономия..

Какво? Той..той ме харесваше..?
-Ам..аз ..също те харесвам.
Той се опули срещу мен.
-Но казах ти..не трябва! Мога да ти сторя нещо много лошо..-той отново образува огнена топка в ръката си. Усмихнах се и вдигнах ръка, където се появи ангелският ми огън..Той се засмя и отпусна ръката си, същото направих и аз. Приближих се към него и се надигнах, за да го целуна. Тази целувка беше толкова по-различна..устните му бяха меки...нежни. Разтворих ги с език, като впрокарах пръсти по врата му към късата му черна коса. Той ме притисна към себе си и задълбочи целувката.

Да..Аз..Влюбен съм в теб.
Тя застина. По дяволите!
-Няма нищо ако не изпитваш същото..ще го приема.
Тя замълча. Сигурно обмисляше какво да каже.
-Спокойно..не искам да те притискам.
Хванах я за кръста и я придърпах към себе си..

-Не те харесвам.Аз изпитвам много повече към теб.-отново се усмихна.
Нещо повече..О.Боже.Мой. Да не би да беше влюбен в мен..Това вече беше откачено..можеха ли демоните..да обичат? Той сякаш беше прочел мислите ми.
-Странно е, знам.
-Ами..другите? Как мислиш, че ще реагират?
-Ами..по-добре да не им казваме още...?
Тайна връзка..с демон..направо супер! -помислих си аз. Той видя напрегнатата ми физиономия и погали бузата ми.

Ерик отиде до тоалетната, а след него изчезна и Джорджина.Хвърлих поглед на Кейт.
- Какво им става на тия днес? - направих объркана физиономия.
- Честно казано нямам отговор, знам само че се държат много странно. - отвърна ми тя.
Вдигнах ръцете си и върнахме лицата си към Шел и Конър...Ъгххх спряха целувката - мислих си...Мишел се отдръпна и седна в края на пейката - лош знак.
- Какво си мисли че прави! - обърнах се към Кейти.
- Шшшт!Гледай! - и ми ги посочи.
- Видя ни видя ни!Код червено!Крий се. - извиках.
- Зарежи!Спипаха ни.
Дръпнах я отстрани...След няколко минути отново се върнахме в първоначалните си позиции..Сетих се за Джорджи и Ерик.
- Къде са Ер и Джорджина?
- За последно ги видях в тоалетната. - промълви Кейт.
Извендъж се чу силен трясък.
- Вижте.......- каза Ерик, а до него седеше Джорджи.
Целунаха се.Всички ги зяпахме като малоумни.
- Дж-дж-ж-о-орд - не можех да говоря свързано.
- Е-ер-ерр-и - Кейт също не можеше да се оттърси от шока.След това минаха покрай нас като вятър.Излязоха при другите натискащи се отново...Накарах устата ми да се затвори.
- Кейтт,затвори си устата. - прошепнах.
- Коя е тази? - попита ме тя.
Някакво момиче отиде при двойките отвън кафето.
- Деми, тази която спаси Хейдън.
Хейдън, който не бях чувала от станалото в къщата ми...Наблюдавахме май задаваща се буря.
- Деми Ловато...И ти се натискаш с гаджето ми! - извика момичето, като се чу чак при нас.
- Да отидем!Да отидем! - викаше ли Кейт до мен.
Бавно се изправихме и като ФБР тайните агенти стъпвахме докато не стигнахме изхода...Ъ провалихме се Мишел ни видя.

Боже господи! Щях да го убия! Мишел щеше да ме убие, а след това и Кейт и Мел! Ужаас! Всички ни гледаха, все едно че бяхме разни неща, които ставаха за гледане. Уф! Вече дори не можех да мисля нормално. Ерик продължаваше да държи ръката ми, а всички да ни гледат шокирани. След това се появи някакво момиче...
--Коя си ти?-попитах я.
-Деми Ловато...И ти се натискаш с гаджето ми!-Ерик я погледна учудено. Тя тръгна да го целува, но той я избута
-Не е като преди Демс.Скъсахме и се осъзнай!
Дпърнах се от него.
-Тя гадже ли ти е?
-Не! - побърза да ми отговори.
-ДА! - извика момичето-
-Деми! Скъсахме! Престани да ме предследваш! - очите на момичето се напълниха със сълзи..малко ми стана жал за нея, но се сетих как се беше опитала да целуне ерик и веднага се зарадвах, че ще се разкара. Тя ни обърна гръб и продължи нагоре по улицата.
Ерик отново улови ръката ми и тъкмо щешеда каже нещо, когато Мелинда се доближи до нас, замахна и му удари шамар.
-Мел! Какво правиш?! - писанах аз, но тя едва ли ме чу, защото крещеше на Ерик.
-Спри да й въздействаш! Идиотичен демон такъв!
-Мел! - креснах аз и застанах пред Ерик, който едвам се сдържаше да не избухне.
-Спри се! Той не ми въздейства! Наистина го харесвам..

С момичетата не се бяхме виждали от много време..Липсата им се усещаше, всичко бе нереално..нямаше помен една от друга, Хейдън също не ми се обаждаше, нито пък Джеймс на Кейт..С една дума всичко бе запустяло.
Излязох от къщата си с намерението да се разсея поне за малко..Взех якето си и един чадър, изглеждаше че ще вали..
Видях познатата табела на Старбъкс и се насочих право натам..Влязох и вътре бе пълно с нови хора, които не познавах.Седнах на една празна маса..

Влязох в кафенето и вътре беше топло и миришещо на кафе. Имаше една празна маса и аз сложих багажа си до нея и отидох до касата, където михавах всички разговори спираха.
- Здравейте. - Казах на момчето и той се изчерви, направо лъхаше на невинност, от която ми прилоша. - Бих искала едно виенско кафе с двойна сметана, моля.
Той кимна, май си беше глътнал граматиката. Врътна се и отиде да приготви поръчката ми. Заоглеждах сладките работи и си харесах една поничка. Когато се върна ми подаде кафето и каза :
- Два и педесет.
Колко грубо. Хъммм.
- Искам и онази поничка със ягодите. - Какво да направя, като имах слабост към ягоди.
Той я извади и я сложи в хартиена чинийка.
- Общо четири долара, моля.
Извадих от джоба на полата петарка и му я дадох. Взех си поръчката и преди да успее да ми върне вече бях на масата, настаних се удобно и се заслушах в раговорите, колко банално, пак говореха за мен, трябваше да питам момчето къде има свободни стай под наем. Но това по-късно. Първо щях да се насладя на кафето си.

Акира обикаляше градът и си набелязваше хора, който да примами в клубът. И след като свърши цялата тази приятна работа се запъти към Старбъкс. Харесваше кафето там и беше приятно. Когато влезе му направи печатление няколко неща. Хората се озъртаха към една странна на вид девойка, а тя все едно не забелязваше. А девойката го привлече неустоимо. Това ще е забавно, си помисли той. Отиде до касата и си взе едно дълго кафе и се настани до нея. Тя го изгледа сърдито, но не го изгони. Премести се малко настрани и се нацупи. Акира се усмихна сладко и леко дяволито. Отпрати към нея част от чара си, така да се каже, но тя го изгледа доста на лошо. Ухаеше на ягоди и огън, това още повече го заинтригува.
- Здравей, нали нямаш нищо напротив, че седнах до теб? Няма други свободни маси. - Той забеляза купчина багаж до нея. Може и да има начин да я привлече към бара, но не като жертва.

Мишел изпутфтя, отегчено крачейки по тъмните и мрачни улици на Станфорд. А и да добавим - както никога те бяха оглушаващо пусти. Сякаш самият Мрак бе дошъл и плъзнал с лепкавите си, гнусни пипала и тихо, като изпечен крадец без никой да го забележи, бе изсмукал живота и радостта от това място.
Момичето усети как отчаянието я налегна, притисна я все едно той бе сумист седнал върху кльощаво джудженце, правейки го на ваденка върху мокрия асвалт.
Шел върна малко летната назад и спомените я връхлетяха без разрешение. Някои - повече от прекрасни, а някои ...не толкова. Като напимер онези пеперуди в стомаха които се появяваха щом застане лице в лице с Конър - долноземецът, който Ерик бе наел за да я убие. Да...и тя сама не разбираше себе си. Обичаше го и в същото време се страхуваше от него.
А ...а като се сетеше за неописуемата болка.. Нашата героиня бе изпитала толкова много болка през краткият си, нищожен животец. И то в рамките на седмица. От онези брутални моменти в стаята за мъчения до отрязаното крило, чийто растеж все още не бе потвърден. Това което бе преживяла Мишел отиваше отвъд границите на физическото. Сърцето й в момента бе разчленено на милион прашинки и не би се намерило същетво на света което да се справи с подобна необратима ситуация.
Живота й се беше обърнал на 180 градуса само за броени часове. До преди дни дори не бе подозирала за съществуването на митичните същества, тяхното многообразие и взаимотношения. А сега ...сега тя разполагаше с тонове информация по темата и с не по малко врагове. Кой да подозира че някакви си демонични идиоти преследват нефилими /каквато бе тя/, за да ги убиват и преустановяват популацията им.
Тя просто искаше да е нормален тийрейджър който да мрънка заради домашните и заради това че не може да отиде на разпродажбата в мола.
Е, може би едно чокочино щеше да спомогне, макар и минимално, за развитието на този процес.
Шел нахлу в кафенето, поръча припряно все едно пазаруваше тоалетна хартия за малкото си братче, страдащо от диария и седна на единственият свободен барстол.
В помещението се носеше странна енергия. Дори и новачка като нефилима можеше да го разбере. Явно тя не бе единственият изруд тук.
„Супер... Само това ми трябва” - една мисъл се завъртя в главата й, в опита да игнорира съсипващото чувство и да продължи с непосилната задача да бъде „нормална”.

Мислех си за всички странни работи, който ми се случваха напоследък. Една страна от мен искаше да се върне в Япония и да продължа все едно не бях срещнала онзи противен идиот, който се опита да ме убие, но другата ми част, по-силната, се радваше, че се махнах от онази дупка. Отпивах си от кафето и някав сладур влезе в кафенето. Взе си кафе и седна до мен. Хъм, за какъв се мислеше? Отбръпнах се малко и се нацупих, като в същото време ми стана много смешно. Усещах как се опитва да ми възднейства по някакъв начин, добре, че такива трикове не ми действаха. Погледнах го злобно, дано схване и да се махне.
- Здравей, нали нямаш нищо напротив, че седнах до теб? Няма други свободни маси. - ми каза. Ха, да бе, има доста свободни места, мой човек.
Тъкмо си да му отговоря и някаква мацка влезе с гръм и трясък в заведението. Лъхна ме транно усещане от нея. Изгледах я, но после се съсредоточих в пича.
- Принципно имам. Но и да е така, сигурно няма да се мръднеш от мястото си нали? - Казах с най-сладко - сакрастичния си глас, който измъкан от мен. - Освен ако нямаш свободна кваритра, не съм заинтересована.
Наведох се към една от чантите да си извадя телефона и слушалките, поне така щях да му покажа, че няма да се дам лесно, не че не ми се искаше, бе голям сладур, но защо да му го правя лесно?

В кафенето връхлея някакво същество, но Акира не й обърна внимание. За него, не е ли забавно, не го интересува, а в момента искаше да разбере коя е русото момиче.
- Принципно имам. Но и да е така, сигурно няма да се мръднеш от мястото си нали? Освен ако нямаш свободна кваритра, не съм заинтересована. - Каза тя и се наведе към чантата си. Колко интересно, си помисли той. Облегна се на стола си удобно, сега щеше да я накара да го погледне.
- Впрочем, принцесо, имам свободна стая, която мога да дам под наем. Също и мога да ти осигуря работа, ако имаш желание. - Усмихна и се, бе застинала по средата на движението си, гледката много се хареса на Акира. - Сега ще ми кажеш ли името си, сладурано, или ще ме накараш да гадая?
Акира не знаеше, защо младата го вълнуваше, беше различна, това си личеше от много далече. За пореден път той си помисли, че това ще е много забавно.

Акира въздъхна раздразнено. Изгледа мръсно натрапилия се ангел и изтърси.
- Сядай, аз се махам, не съм настроен за лекции.
Не знаеше от къде това същество го знаеше, но за сега не искаше да заболчава. Обърна се към руокоска.
- Принцесо ето къде може да ме намериш, ако все още имаш желание за квартирата, ще те чакам. - Той и се усмихна и й подаде визитната си картичка. Там подробно бе обяснено къде в центъра се намира заведението и името му Акира Инугами, на черна хартия написано с червени алени букви, мастилото имае кървав отенък.
Акира стана и излезе, найстина, някой хора, не знаеха кога да се намесят и кога не.











(Юки, по късно ще ти пиша къде да ме намериш. Деми, не се сърди, по-късно пак може да си пишем.)

Въобще не ми остана време да реагирам. Въздъхнах, прибрах визитната му картичка рефлекстно и изгледах новодошлата.
- Е, чу го, сядай. Тъкмо май трябва да си взема ново кафе и ще си поговорим, явно имаш желание.
А вътрешно ми се искаше да излетя и аз, но бях нова в града и трябваше да се запозная с нови хора, нямаше да е забавно да седя по цял ден сама. Станах и отидох да си взема едно лате с допълнително сметана. Минах покрай брюнетката, която влезе преди това.
- А на теб ако не ти се седи сама, може да се присъединиш към нас, само ако желаеш, не искам да съм натрапница.
Усмихнах и се окуражаващо, не знам и аз защо и се отправих към масата. Мацката се беше настанила удобно и се оглеждаше. Настаних си се и аз на стола и си извадих телефона, не че очаквах някой да ми се обади, но знае ли се дали Рай нямаше да се сети за мен. Като се сетих малко се намръщих, винаги ставаше така.
- Е, казвам се Алекса Юки. - И в същия момент се усетих. - Ъм, опа. Юки ми е първото име, извинявай, нова съм в градът.
Е да видим какво щеше да излезе от това, трябваше да си помисля и дали да отида при онзи сладур, даже и да бе някаква откачалка винаги можех да се справя с него.

Акира се върна. Пред вратата съжали за реакцията си. Даже за няколко секунди се зачуди, защо бе реагирал така. На вратата чу последното и изречение.
- Е, казвам се Алекса Юки. Ъм, опа. Юки ми е първото име, извинявай, нова съм в градът.
Усмихна се.
- Е, Юки, това сняг или кураж трябва да е? - Каза той като се настани на старото си място. Без да обръща внимание на другото момиче, което все още само се усмихваше. Очакваше отговора и си мислеше, че и двете определения биха и отивали. Беше бяла като снежинка и му се опълчи, значи бе и куражлийка.

Когато сладура се върна леко се учудих. Усмихнах му се.
- Сняг, до колкото майка ми ми е казвала. Валяло сняг когато съм се родила. Но може и да е другото, защото не си поплювам. А твоето име какво е ? Ако не е тайна ?
Имаше нещо магнетично, което ме озадачаваше леко. Не знам, защо другото момиче само се усмихваше, а това което попитах да дойде не дойде. Разни хора, разни приумици. Отпих от кафето си внимателно и се наслаждавах на приятния му вкус.