Starbuks coffee shop

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 8:15 am

Отворих вратата и влязох. Веднага ме лъхна любимата ми миризма на кафе и шоколад. приближих се към касата и си поръчах чокочино и мъфин.
Настаних се на една от масите и онпих от чашата. Имах нужда да помисля. Всичко се бе струпало толкова набързо..Едвам пристигнах в града, а вече бях пребивана в поправително училище, бях открила че имам крила и бях водила битка със сина на Дявола. Това ако не е откачено. Замислих се за секунда дали наистина не давам на късо, но тогава вратата на кафенето се отвори и влезе...

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 2:50 pm

След станалото в къщата ми или по - точно останалото от нея, в главата ми бе пълен ужас...Новият ми живот се бе оказал малко по - труден..Честно по -някога ми се искаше всичко да е постарому..Горката Шел, толкова й се бе струпало, същото сигурно бе и с Джорджи, тъкмо всички пристигнахме в града и да ни се струпа побой от учителка, битка с Синът на дявола...Гаджетата ни да разберат какви сме всъщност, Мишел да разбере че е била дадена заповед да бъде убита и то от Конър..Елизабет да получи такъв тежък удар - брат й долноземец..Кейт да стане нефилим и всичко това не спираше да се върти в главата ми..Е не е ли пълен хаус..Оставих Шел в къщата й да се приготви и се запътих..и аз незнам къде.Оставих се краката ми да ме водят.Ненадейно стигнах до кафенето Старбъкс.Отворих вратата и мярнах лицето на Джорджи..
- Джорджии! - провикнах се.
- Госпожице това е кафене! - изсумтя ми една възрастна жена.
- Опс!Извинявам! - казах и минах покрай нея.
Тя каза нещо от сорта ох тази младеж, но не й обърнах много внимание.Втурнах се и седнах до Джорджина!

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 3:44 pm

-Здрасти Мелинда.-казах аз от сенките и седнах до нея и Джорджиния.И двете подскочиха.Щяха да извикат,но също така и щяха да привлекът много внимание.Всички бяха цивилни.
-Та...за какво си разказвате?-попитах и ги погледнах.

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 5:56 pm

-Не е твоя работа! - изсъсках му в отговор. Вече ми беше писнало. Защо се появяваше от нищото.
-Има ли поне едно спокойно местенце, на което теб те няма? - попита го Мел.

П.П. Сори, че е толкова кратко..

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 6:03 pm

-Моя е маце.-усмихнах се на Джорджиния и и' целунах ръката.Обърнах се към Мел и и' казах:
-Гледай си работата Нефилиме!Навсякъде по всяко време!-викнах аз и тя ме погледна.
-Знаете и двете че демоните много бързо се паля и внимавайте.Внимавайте...Всички мога да ги избия с една огненна топка.

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 6:08 pm

-Я не ме заплашвай! - озъбих му се - Това, че татенцето е страшно не означава, че и ти си такъв! -обърнах се на другата страна. усетих как си слага ръката на рамото ми и побързах да я отместя.

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 6:15 pm

-Не ми вярваш....?!-казах аз и бутнах масата и тя отиде в другия край на заведението.-Мога да бъда много по-страшен от баща си!Повярвай ми!Да не ти демонстрирам.
Всички хора ме зяпаха като че ли съм НЛО.
-Ако продължите да ме зяпате ще ви изтребя до крак.-всички се обърнаха и родължиха всичко както обикновенно.Пуснах съблазнение и Мел и Джорджиния замръзнаха.

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 6:21 pm

За какво му беше да довтасва в кафенето..Сякаш не му стигна това в къщата..Поздрави и седна до нас..Веднага започнахме с дрезгите..Опитах се да го игнорирам и да не му обръщам много много внимание.Бяхме сред хора и нямаше какво много да направи.
-Не ми вярваш....?!-казах той и бутна масата, която отиде в другия край на заведението.- Мога да бъда много по-страшен от баща си!Повярвай ми!Да не ти демонстрирам.
Всички хора зяпнаха към нашата маса и го гледаха сякаш не беше от нашата планета.
-Ако продължите да ме зяпате ще ви изтребя до крак.- всички се обърнаха и продължиха всичко както обикновенно..Стана нещо странно..Изведнъж с Джорджи го погледнахме с други очи..Приближих се малко повечко от колкото бе нужно..

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 6:29 pm

Изведнъж Ерик ми изглеждаше толкова..секси и привлекателен. Приближих се до него, а той ми се усмихна..усмивката му беше толкова хубава..приближих се още..обаче нещо не беше наред. Мелинда също се приближаваше..Хей! Хвърлих и лош поглед.
-Ейй, не се бийте заради мен! - каза с подигравателна усмивка..дори така беше хубав!

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 6:35 pm

И двете се гледаха лошо.Знаех че действа.Знаех че съблазнението дава резултат и ако го пусна те ще се здобрят.
-Аййййй не се бийте за мен.-казах подигравателно.Приближих се до Джорджиния и я целунах страстно по устните.Мелинда ме бутна и погледна на кръв.
П.п.Сори за малкото писане.Не се сетих за друго.

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 6:40 pm

Целуваше нея...Изведнъж я хванах за косата и я съборих на земята.
- ЕЙ,ей,ей сладки спрете се! - извика Неземния.
Защо ми се струваше толкова привлекателен..Мелинда осъзнай се..
- Ау!Джорджинооо! - цапна ме.
- Мелиндоо!Пусни! - хаха..бях я хванала за косата.
- Вие,ВЪН или спрете с побоищата!!!

П.П:Сори че е кратичко!

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 6:57 pm

-Едвам чух вика на управителя да спрем да се бием. Как се осмеляваше Мелинда дори да се опитва да вземе Ерик за себе си. Исках да го целувам още! Изхвърлиха ни навън, с разрошени коси и смеещеият се Ерик.
-Хайде, хайде! - побутна ме той. Приближих се веднага до него и го целунах пак. Само секунда след това усетих как Мел ме хваща за врата.

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 7:01 pm

Целунахме се отново с Джорджи и Мел я хвана за врата.Хванаха се за косите и викаха на улицата нещо от сорта(Той е мой!)или(Не е!Мой си е).
-Споко има за всички.-те като че ли не ме чуха.-Добре стига ви толкова.
Пуснах съблазнението и двете се очудиха за това,което правеха.
-Така е по-добре.

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 10:47 pm

Въздъхнах тежко, сякаш това би ми помогнало да реша така внезапно изникналите ми проблеми. Подритнах едно дребно камъче изпречило се на пътя ми и то цопна в близакта канафка ... Колко лесно би било да си камък... Или пък не? Всеки да те подритва насам и натам, да те тъпчат и... Ясно. Явно като цяло животът не бе лесен, независимо под каква форма го изживяваш...
Да.. всички ние бяхме живото доказателство за това...
Засмях се наум. Как само допреди един месец, даже по-малко, всичко вървеше както обикновено... Монотонно. И как си мислех че животът ми ще е такъв докато не взема пенсията си и не се закътам в някой старчески дом или под някоя бабешка седянка, взела плетката в ръце и клюкареща за съседката, която си имала любовник... Но истината бе, че това никога нямаше да се случи. Аз никога нямаше да имам нормален живот. Чак сега осъзнах че бих искала, ако трябва да остарея по-бързо, само и само да изживея един добър, нормален, човешки живот... А ето.. сега изведнъж всичко се бе сринало и дори най елементарните ми мечти не биха могли да станат реалност...
Вероятно винаги щях да изглеждам странно в очите на другите (хората, не съществата от свръхестественият свят), като изрод, чучало, изчадие или грешка на природата. И май точно това бях.. Не осъзнавах въобще за какво съществувам. Мел и Елизабет биха казали : "тук си за да ни спасиш, да ни върнеш крилата.." Да, но аз не се чувствах създадена за това... Не знаех причината, не я осъзнавах, поради която се налагаше да съществувам.

***

Крясъците на Мел и Джорджи кънтяха из улицата. Господи! Да не би да им се беше случило нещо?!
Хукнах с всички сили към посоката от която идваше шума... и какво? Ха! Мел и сестра ми се биеха. Биеха се заради .. Ерик?!? О, Боже мили, спаси ме! ~ помолих се наум.
Но изведнъж всичко пря, те се окротиха, откопчиха се една от друга и се спогледажа сякаш не знаеха какво са направили току-що. Подръпнаха измачканите си ризи, пооправиха косите си, които бяха скубали. И хоп! Осени ме прозрение! Ама разбира се че не се биеха за него! Просто им въздействаше както се беше опитал да направи и на мен, но номера не се получи..
- Ъмм хей! - казах им, игнорирайки Дяволското чедо. - Как е? - повдигнах вежда и се засмях нервно. Не обичах да говоря без да имам сценарий. Беше ужасно. Чувствах се все едно бях в необрано лозе...
- Здрасти - казаха и ми се усмихнаха
Разпознах онзи зловещ, кънтящ смях, който , разбира се, разбрах, идваше от Ерик. Той се приближи и измъкна нещо от рошавата ми коса, приличаща на птиче гнездо,ритано от хулигани. Дръпна се назад и вдигна високо, така че да го видят и Мел, и Джорджи... Едно огромно дълго над 30 см ,сиво, изцапано със засъхнала кръв перо...

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 11:04 pm

Излязох от агнецията за недживимо имущество и бях доволна от факта, че най- после нещо нормално се случваше в животът ми.. Щях да си купя страхотна къща и брокерката каза, че ще е готова само до няколко дни.
Вървях безцелно по улиците и гледах всички младежи целуващи се на всяка пейка, която ми се мяркаше и всеки път щом погледнех към тях виждах ужасената физиономия на Джеймс като видя в какво се превърнах и как след всичко случило се в къщата на Мел той просто си тръгна без да каже нито дума..
Трябваше да се развеселя по някакъв начин затова тръгнах към близкото кафене. Още от една пресечка растояние видях Мел и Джорджи да се въргалят на земята и да скубят косите си..
Забързах крачка и като стигнах до тях задъхано попитах:
- Какво става тук? - огледах се и видях Шел, която също гледаше толкова невярващо колкото и аз и Ерик, който се смееше с цяло гърло.
След малко всичко спря. Те се изправиха и се изтупаха. С Мишел се спогледахме и веднага се досетих, че демонът е виновен за случилото се.
- Ъмм хей! - каза бодро Шел и се усмихна.
- Здрасти.. - отговорихме в един глас.
Ерик изкара едно огромно окървавено перо от косата на Шел и всички се стъписахме, но след броени секунди започнахме да се смеем неудържимо.
- Какво ще правим сега? - попита Джорджи..

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 11:17 pm

- Идея си нямам - прошепнах и се срутих на близката пейка. Чувствах се ужасно. Отвратително. Непоносимо. Всичко ми беше безразлично, скучно...нямах желание за нищо. Не знаех какво искам да правя. Но определено не бях съгласна с вариантите на другите.
Ужас. Наистина нямаше смисъл въобще да съм тук. Най добре щеше да бъде ако се прибера вкъщи, легна да спя и не се събудя.
Поех лицето си в шепи. Тъпачка! Тъпачка, тъпачка! Уффф.
Кейт седна до мен.
- Слушам те - така меко, но без колебание в гласа.
- За.. за какво говориш? - Погледнах я през пръстите си.
Тя извърна глава и се покашля. Проследих погледът й, и видях...

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Пон Сеп 20, 2010 11:29 pm

Вървях с ръце потънали в джобовете и се чудех какво ли щеше да бъде ако всичко беше наред, ако не трябваше да убивам Мишел и просто можех да бъда с нея. Бързо избутах всички мисли, защото просто нямаше нужда от излишни главоблъсканици и така да се каже дори мечти..
Както си вървях без посока се озовах пред близкото кафене.
Без да вдигма поглед от змеята запристъпвах бавно към вратата и започнах да си представям едно голямо лате с всички екстри...
Изведнъж чух познати гласове и вдигнах глава. На пейката седеше Кейт, а до нея Мишел..
Кейти се прокашля леко и Шел вдигна бавно и лениво глава.. Като ме видя се вцепени. Хвана ръката на момичето до себе си, но когато стигнах до тях, то се прокашля леко и каза:
- Аз..аз такова.. ще си взема едно капучино ще викна останалите и после ще дойдем.. - каза на един дъх и се втурна навътре. Отиде при Мелинда и Джорджи и най- вероятно им каза какво се случва..
Нямаше какво да губя. Седнах на пейката до Мишел и въздъхнах.. Тя гледаше в една точка и не помръдваше и милиметър, сякаш дори не дишаше.
- Здрасти.. - промълвих едва.. Какъв идиот съм! ~повтарях си на ум, не можах ли да измисля нещо по- смислено то това?
Тя ме погледна и каза:

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Вто Сеп 21, 2010 10:39 am

След новата битка в къщата на Мелинда всеки тръгна към различна посока.Безцелно.Може би всички като мен нямаха търпение да излязат от този кошмар,всичко да върне нормалния си вид и нищо от това,което се случи да не се случва отново.Всъщност няколко хора бяха виновни за състоянието на живота ми сега.На първо място стоеше Норт,а второто място си деляха Ерик и учителят по физкултура.Животът на всички ни бе станал пълна каша благодарение на тези три демона.Как ми се искаше да бях обикновен човек,неподозиращ за случващото се наоколо,в пълно неведение за свят от сорта на ангели,демони и други свръхестествени същества.Не можеше ли всичко да е нормално.Защо Бог ме прати на средната земя?Тук определено нищо не беше наред.
Подобни мисли се въртяха в главата ми докато вървях без посока по улиците.Дори аз не знаех къде отивам.Оглеждах града,сградите,къщите където живееха обикновените хора,които не знаеха за това какво съм.Какво сме всички ние.Стигнах до някакво кафене.Там се усещаше енергия.Следователно,някой от приятелите ми беше там.Заобиколих сградата и на една от пейките около сградата седяха Мишел и Конър.Спрях се зад стената,приличайки на някоя бабичка,която е жадна за клюки.Не,просто не исках да развалям момента.Те наистина бяха едзин за друг въпреки тежката задача на Конър да убие любовта на живота си.Когато ги гледах се чуствах нянкак страно.Бях радостна,че най-накрая брат ми е щастлив.

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Вто Сеп 21, 2010 12:34 pm

- Здравей - отвърнах с треперлив глас, сякаш щях да се разрева. Истината бе че едвам стоях будна... Отново ръцате ми поеха лицето ми и аз клюмнах надолу...
Чудо голямо.. Конър бе тук. Но наистина си беше чудо...
- Как си? Как е раната? - попитах момент след като мислите ми запрепускаха в посока на битката и раните и кръвта и ..ъххх
- Добре съм. Все още не наплъно възстановен, но все пак... - спиращата дъха усмивка която ми отправи ме принуди да се събудя...
И чак сега осъзнах.. бяхме сами, можех да му задам въпросите си. А той можеше да ми отговори. Без проблем. Нямаше да ни прекъсне никой... или пък...
Забелязах как момичетата хвърляха крадешком по един поглед в наша посока. Изгледах ги на кръв, давайки им да разберат че като искат да кюкарят, да не го правят по мой адрес. Ерик също ни наблюдаваше,но не посмях да му кажа нещо.. не исках да избухва втора битка...
- Как... Защо.. Ами.. - не знаех с кой въпрос да започна.
- Съжалявам - прекъсна ме и изражението му посърна. Не исках да е тъжен. Не ми харесваше да е тъжен.
Докоснах ръката му утешително.
- Знам - усмихнах се.
- Не трябваше да минавам на негова страна... - започна да се самосъжалява, което ме издразни малко.
- Конър - казах сериозно - ти си това, което си. И аз не смятам да го променя. Имаш си своите мисии и задачи, както всички ние. Спри. Просто знай че аз не те съдя за избора ти. Първо животът си е твой, ти решаваш. Второ, твой дълг е да бъдеш от тъмната страна. Точка. - изстерях думите доста бързо за да не си проличи колебанието и мъката в тях. Не исках да го сривам...

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Вто Сеп 21, 2010 1:05 pm

Най-сетне можех да бъда сам с Мишел.За първи път.Исках да й задам въпросите си,а усещах и че тя иска същото.Замълчах и я оставих да говори.
-Как?...Защо?...Ами...-не и достигна кураж да продължи.Изведнъж се сетих за нещо доста неприятно.Бях минал на страната на Ерик,а дори не и се извиних.
-Съжалявам...-успях да кажа прекъсвайки потока й от въпроси.-Не трябваше да ви оставям да се биете срещу сина на Дявола.Беше егоистично то моя страна...-всъщност наистина се чуствах така.
-Конър....ти си това, което си. И аз не смятам да го променя. Имаш си своите мисии и задачи, както всички ние. Спри. Просто знай че аз не те съдя за избора ти. Първо животът си е твой, ти решаваш. Второ, твой дълг е да бъдеш от тъмната страна. Точка.-каза думите бързо,но предполагам изреченото от нея не ме оневиняваше.За да не я нараня отново трябваше да спра да се доверявам на Ерик.Влияеше ми зле.Той се опитваше да ме контролира...искаше да я убия.Въпроса беше че аз не исках.Не исках да наранявам единственото,което имах в този скапан живот.Но все някога трябваше да го направя.Това беше моят дълг,моята задача,на която трябваше да се подчиня рано или късно.Може би ако я убиех сега,докато все още връзката ни не се беше задълбочила нямаше да ми е тежко.или пък не?Боже!!!Какви ги мислех само.Би трябвало да се засрамя от това.Забелязах,че Шел до мен скучае.А аз какво правех?Стоях и я гледах!Голям съм глупак!Можеше да се възползвам от оставащото ни време заедно вместо да обмислям как да я убия по-безболезнено за мен.
-Ъммм...Мишел?-започнах неуверено.
-Да-повдигна глава.
-Аз...наистина...не можах да продължа.Трябваше да и се извиня.Как можах да я нараня по този начин?Да й обърна гръб?Тя ми имаше доверие...предполагам.Накрая се предадох.
-Съжалявам...отново.Но този път не ми казвай,че нищо не се е случило!
-Няма да те казвам-каза тя и устните й се впиха в моите.

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Вто Сеп 21, 2010 2:13 pm

След като се пуснахме с Джорджина, влиянието на Ерик спря да ми действа.Хвърлих му зловещ поглед и се обърнах към Джорджи, която вече се оправяше.
- По - спокойно мацки! - обърна се той към нас.
Изневиделица пристигна Мишел, а малко след нея и Кейт..Поотупах се и оправих косата си, която приличаше на купа сено.
- Ъмм хей! - каза бодро Шел и се усмихна.
- Здрасти.. - отговорихме всички в един глас.
Обърканите им погледи се хвърляха ту към мен и Джорджи, ту към Ерик, ту една към друга.Демонът пресегна ръка към косата на Шел и извади едно огромно окървавено перо от косата й, първоначално се стъписахме, но след броени секунди цялата ситуация ни се стори смешна и започнахме да се хилим неудържимо.
- Какво ще правим? - възкликна Джорджи.
- Идея си нямам! - обади се Мишел и се срути на близката пейка.
Кейт седна до нея...Започнаха да водят тих, непоколебим разговор.Кейти извърна глава й погледът и се озова върху идващия Конър..С Джорджи и Ерик влязохме вътре...Малко след като влязохме се присъедини и той...Разказа ни всичко и излезе бързешката навън...Скришом наблюдавахме Конър и Шел..Приличахме на селските клюкарки..Изведнъж се случи неочакваното, те се целуваха.Обърнах се и видях лицата до мен, които ги гледаха с отворена уста..

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Вто Сеп 21, 2010 2:30 pm

Зяпнах Мишел и Конър.Как можеха да се целуват.Станах от мястото си.Аз попринцип не седях до никой,ама този път бях седнал до Джорджина и масата за пореден път излетя.Стола ми падна назад и аз го ритнах.Той се строши на две и се згромуляса в ъгъла.
-ХЕЙ ТИ ЩЕ ПЛАТИШ!-викаше една жена.Аз направих една огнена топка и я изпепелих.Нямаше никой в кафенето и никой освен момичетата не видя какво стана.Джорджина ме хвана за ръката и ми каза:
-Остави ги...Не разбираш ли?Те са влюбени.
Промених си физиономията и и' казах с чаровен глас:
-За теб маце няма да ги пипам.За сега.
Малко руменина премина по лицето и'.

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Вто Сеп 21, 2010 3:13 pm

-За теб маце няма да ги пипам.За сега.
Боже, защо се изчервявам?! Веднага сведох глава на надолу и посегнах да взема чашата си.

П.П. съжалявам, че е толкова кратко..

Заглавие: Re: Starbuks coffee shop Вто Сеп 21, 2010 3:27 pm

Станах от новия си стол и казах:
-Извинете ме дами ще отида да пусна една вода.
И излязох от заведението,за да отида до "тоалетната".В огледалото видях баща ми.
-Какво става-извика той.
-Аз...не мога...Мисля че се влюбвам в Джорджи!
-Какво?!Не можеш?!Ще ме предадеш?!Влюбваш?!-почти изкрещя той.
-Мога да убия Мишел,но не и Джорджина!
-Защо?!Защо природата ме е сдобила с такъв син?!
-Ами съжелявам...
И тогава Джорджина....