Misused .:Злоупотребена:.

Епилог:

Предговор:
Пристъпих напред и отново почувствах ледения въздух около себе си. Сякаш бях натикана във фризер. Дъхът ми излизаше на пресекулки и автоматично посегнах да се хвана за ръба на билярдната маса пред мен. Усещах как сърцето ми напира да излезе от гръдния кош. Коленете ми омекнаха и се строполих на земята. Студа веднага ме напусна и бях обгърната от приятна топлина.
-Хейдън..Ти си тук...-едвам промълвих и припаднах.
[/quote]

Глава 1

Насочих лъча светлина, идващ от фенерчето ми към края на дългия прашен коридор. Паркетът под бледо белите ми ботуши изскърца, щом поех обратно към стълбището. Естесвено, че нямаше да открия нищо. Бързо пресякох обрасналата бурени до кръста морава, като се оглеждах постоянно. Снегът под краката ми скърцаше, като ми и стигнах черния Фиат втора ръка, който карах. Наместих се на предната седалка и въздъхнах. Какво си въобразявах? Никога нямаше да го намеря. Погледнах таблото и малкия циферблат ми подсказа, че отново закъснявах за работа. Завъртях ключа в стартера и поех по пустото шосе. След няма и минута телефона ми зазвъня и стиснах зъби, когато на екрана се изписа името на Виктор - шефът ми. Натиснах бутона за приемане и допрях телефона до ухото си, за което съжалих веднага, защото викът му за малко да ме проглуши:
-Къде си, неблагодарна кучко!?
-Идвам, идвам..-едвам успях да промълвя.
-Не дойдеш ли до пет минути, кълна се на Бога, ще те пребия до смърт! - с тези думи той затвори телефона. Подкарах колата, колкото бързо можех и след само десетина минути бях стигнала сравнително високата сграда, над чиято врата гордо седеше неоновият надпис "Дъщерите на Дявола".
Паркирах Фиата на забутания паркинг и слязох от колата. С няколко крачки стигнах до малката, ръждясала задна врата и натиснах силно дръжката надолу. Веднага ме лъхна миризмата на алкохол и цигари, на която отдавна не обръщах внимание. Веднага се заизкачвах по малкото стълбище от дясната страна на коридора, докато не стигнах друга врата, на която обаче беше седеше олющена златиста звезда. Веднага щом влязох бях посрещната от виковете на Виктор. За щастие, все още не насочени към мен.
Веднага, обаче, видях на кого крещеше той. В средата на стаята седеше Касиди - една от най-близките ми приятелки в тази дупка. Виждах как спиралата й се е разтекла по бузите й от сълзите. В този момент ръката на Виктор замахна толкова бързо, че дори не успях да видя самия удар. Касиди се намираше на земята, държейки дясната страна на лицето си. Не казваше нищо. Така и трябваше. Още на първия си ден тук бях научила да не проронваш и една грешна дума на Виктор, винаги трябваше да вършим това, което той искаше. А точно това не бях направила днес..да дойда навреме. Краката ми изтръпнаха, когато погледа на мъжа, в чийто крака седеше Касиди, се насочи към мен.
-ТИ! ЕЛА! ВЕДНАГА! - кресна Виктор.
Едвам накарах краката си да помръднат. Ръката му замахна и ме удари през лицето. Прониза ме силна болка в бузата и залитнах настрани. Виктор побърза да сплете пръсти в косата ми и да ме дръпне към лицето си.
-Ти...-удар-..кога..-удар-..ще дойдеш..-удар-..навреме?.. Последната му плесница ме събори на земята до Касиди.
-Още едно закъснение и ще те изритам на улицата като куче! Ясно ли ти е? - кресна той.
-Да..-простенах от пода. Защо търпях това? Можех да стана и да хвана която и да е ваза, намираща се в стаята, да го ударя по главата и кошмара да се свърши. Лицето на Джейми изплува в съзнанието ми..за това търпях ударите, унижението..
-Ставайте и се обличайте! До петнайсет минути да сте на сцената.

Бързо нанасох тъмни сенки върху клепачите си и стрелнах поглед към часовника. оставаха ми само две минути .. въобще не ми се мислеше какво щеше да стане ако не спазех и тази заповед на Виктор. Придадох малко обем на дългата си, спускаща се до средата на гърба черна коса и побързах да отворя малката врата, която водеше към сцената, последвана от Касиди. Не бях продумали, никога не го правехме, защото знаехме, че Виктор наблюдава. Само тихо зададен въпрос "Добре ли си?" и толкова тих отговор, че всичко е наред. Големите завеси още не бяха вдигнати и двете застанахме в готовност. Развързахме коланите на тънките пеньоари и ги захвърлихме настрани. Музиката започна, завесата се вдигна и бавно с танцова стъпка се насочих към лъскаво черния пилон отляво на мен.

******

-694, 695, 696. - изброих аз като със всяко число поставях банкнота върху малката купчина, разположена върху бюрото на Виктор. И потръпнах.
-Не стигат. - остро ме скастри Виктор.
-Моля те, само четири долара са! - хвърлих поглед на скъпия стенен часовник зад рамото на Виктор и въздъхнах. Беше пет и половина. Трябваше да се прибера!
-Не ме интересува колко са! Важното е, че не стигат! - викна срещу мен той. - Плащай!
-Но..но..имам само десет в себе си, а трябва да напазарувам храна за Джейми и...
-Личният ти въбоще не ме интересува..- прекъсна ме Виктор и се изправи. -Или плащаш или..- той протегна ръката си и я спусна от рамото ми към гърдите ми. Повдигна ми се, но не можех да направя много - щях лошо да си го отнеса, ако отбъснех ръката му. Затова го оставих да обхване лявата ми гърда и да се спре на зърното ми.
-Виктор...моля те! Утре ще ти изкарам със стотачка повече!
Ръката му се спусна по корема ми и се спря на колана на дънките.
-Добре..но ако утре не ми изкараш повече пари..- пръстите му ловко разкопчаха катарамата и копчето на дънките ми. Той се облиза, от което ми се доповръща повече.
-Разкарай се! - заповяда ми Виктор, като аз побързах да закопчея панталона си и да изляза от кабинета му. колената ми още трепера както при всяка среща с него.
Тъкмо отключвах колата си и чух вик зад себе си, последван от забързани стъпки.
-Елираа! Чакай!
Касиди стигна до мен задъхана, с дебилна усмивка на лицето си.
-По дяволите! Пак ли си друсана! - извиках насред паркинга.
-Мъъъничко!
Мамка му! Побързах да я натикам да другата седалка.
-Да не ме смачкашш! - започна да се хили тя.
О, да. определено щеше да преспи у нас днес.

-Шшшштт! - изсъсках отново на Касиди, докато се опитвах да отключа вратата и да балансирам торбата от денонощния супермаркет. Въобще не ми беше забавно за сметка на приятелката ми, която гръмко поздравяваше живеещите в кооперацията с последния хит на Лейди ГаГа.
Избутах я през вратата и тя млъкна.
-Уууу! Тъмно ее! - прошепна "зловещо".
-Млъквай! Ще събудиш Дж..
-Лира? - чух сънливия глас на Джейми.
-Защо не спиш? - придърпах го да го прегърна.
-Ами чух я - отговори ми и посочи с поглед Касиди, която изучаваше лампата. - Тя пак ли е..
-Ахаам. Но хайде - насочих го към кухнята. - Взела съм ти палачинки. Нищо по хубаво от среднощна закуска.
Джейми веднага се намести на един от столовете, а аз побързах да заведа Касиди на един от фотьойлите. Тя се настани удобно и отпусна глава.
-Елирра.. обичкам те!
Кимнах й и тя се обърна на другата страна.
Докато с Джейми нагъвахме палачинките, слушах за деня му в училище.
-..и тогава Алекс ми вика, че неговата склуптура била по-хубава. И затова сега сме сърдити.
-А каква беше неговото произведение?
-Куче. - с ядна физиономия и пълна уста ми отговори брат ми. Добре, че имах осемнайсет, за да не го дадат на социалните. След пожара всичко беше толкова трудно..
-...и отгоре имаше две кули, а в тях по една принцеса - завърши описанието на своята склуптура. Много го биваше да прави такива неща.
Прегърнах го още веднъж и се заехме да раздигаме масата. Когато най-накрая се озовах в леглото, Джейми дойде при мен. Веднага го гушнах и го взех при мен под одеалото.
-Лира?
-Кажи..
-Мама и тате ми липсват. - не ми беше казал тези думи нито вендъж от смъртта им. Почувствах как нещо в гърдите ми ме дърпа и очите ми веднага се напълниха със сълзи.
-Знам, и на мен също. - казах със задавен глас.