Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]

Стаята се освети...блесна.Чуството бе неописуемо да почуствам отново белите си, огромни пернисти криле.Цял живот съм разстяла с момичето, което ще ми върне изгубеното до сега.Бях невероятно щастлива..Разперих крила и всички погледи се впериха в мен и Елизабет, която не можеше да си намери място от радост.
-Благодаря ти! - промълвих към Шел, а тя ми се усмихна.
Никой още не можеше да осъзнае какво точно става.
-Аз съм онова нефи-нещото.. - каза Мишел
-Нефилим - изкупител.. - поправи я Джорджи и се засмя.
Очудвах се на това, че изкупителят започваше да приема всичко на сериозно, а не да си мисли, че това са психични травми.
-Защо твоите криле и на Елизабет са по - големи? - попита Кейт.
-Защото ние сме чистокръвни ангели, тоест и майката и бащата са ангели. - отвърнах.
Прибрах крилете си, защото заемаха половината хол заедно с тези на Ел.Тя направи същото.
-Защо ме болеше толкова много? - запита Шел, въпроса й бе очевидно зададен към мен.
-Не знам Шел!Може би защото си изкупителя...но просто нямам отговор на този въпрос. - възкликнах.
Тя ме погледна очудено, но после смени физиономията си...Наистина нямах отговор.Нейните крила се бяха появили толкова болезнено и бяха окървавени..с писъци и гърчове.

След като Кейт и Мел успяха да изкарат от стаята й Мишел бавно заслиза по стълбите.Изведнъж тя извика оглушително и падна на пода.Започна да се гърчи нечовешки.На гърба и започнаха да се появяват кървави петна докато накрая петната не се превърнаха в прекрасни сиво-черни криле.Бяха доста окървавени и изпомачкани,но пак си бяха красиви.Всички стояхме като статуи и втренчено гледахме към очевидно новия нефилим.
-Мишел....Как?Нима изкупителят съществува?-едва чуто каза Мелинда.
Я чакайте малко!Да не би точно Мишел да беше изкупителят?
-Тя ще върне крилата на падналите ангели-с надежда продължи Мел.По устните й заигра нетърпелива усмивка.По моите също.Значи изкупителят наистина съществуваше.Това специално момиче можеше да върне крилете ми.Изведнъж позите на всички се смениха и се втренчиха към нас двете с Мелинда.Следващия момент разбрах защо.От зарасналите белези на гърба ми започваха да растат наново моите криле.Толкова време очаквах този момент.Да намеря нефилимът,който да върне обратно изгубеното ми.Крилата ставаха все по-големи и по-големи,докато най-накрая напълно завършиха своя растеж.Мелинда размаха криле от радост.
-Мишел,много ти благодаря!-след това се огледа и прибра крилата си.Те заемаха половината от хола,а моите другата половина.Все още не можех да повярвам.
-Защо вашите криле са по-големи?-попита едно от момичетата.Дори не забелязах кое.Бях заслепена от огромната маса перушина на гърба ми-или с една дума-крилете ми.
-Защото ние сме чистокръвни ангели.И майка ни и баща ни са ангели,затова.-отговори набързо Мел.Най-накрая извърнах поглед от крилата си и погледнах Мишел.
-Не можеш да повярваш колко съм ти благодарна сега,Шел.-Не се стърпях и сякаш,за да се уверя дали не сънувам пипнах белите си криле.Бяха толкова красиви.След това ги прибрах,като нямах търпение да изляза,за да се "разпъна" на воля.Мишел стоеше невярващо и ни гледаше.Но сега вече го нямаше онзи поглед,с който все едно ни казваше,че сме луди.Сега в очите й се четеше разбиране.Екатерина ме гледаше невярващо също с усмивка на лице.Всъщност почти всички досега ме гледаха невярващо.Не се стърпях и отново изкарах крилете си.Мел направи същото.

Не бях излизала от две седмици и реших да се поразходя. Вървях безцелно по улиците, когато достигнах една къща. Имах странно чувство. Изведнъж от вътре се чуха писъци. Любопитството ми надделя и се приближих. Вратата беше отворена, затова тихо влязох вътре. Намерих стаята от която идваше шума и се доближих. Открехнах леко вратата и погледнах. Там стояха момичетата, с които се запознах преди седмици. Явно къщата беше на някоя от тях. Това, което привлече вниманието ми бяха два ангела, които току що прибраха крилата си. Аз влетях в стаята и поздравих.
- Виктория? - чух как някои от тях ахнаха.
- Вижте извинявайте,че нахълтах така просто чух виковете, а и усетих странното излъчване. Какво става тук?
- Ами..-започна да обяснява Мелинда. - Ами трудно е за обяснение.
- Че какво му е сложното? - прозвучах грубо, но се дразнех от присъствието на хора, а какво оставаше за ангели. - Вие сте ангели.
- Не точно. Аз и Елизабет - посочи една жена сме паднали ангели- прогонени от рая.
- А ще ми обясните ли как така имате крила?
- Мишел е нефилим - изкупител и ни върна грилата.
- Леле тук имало и нелфими мислех че са ви избили. - вече наистина прозвучах грубо.
- Виктория би ли престанала? Държиш се грубо с всички, но така нищо не постигаш.
- Добре, добре Мелинда продължавай!
- Джорджи също е нефилим, а Екатерина е хибрид. Това е..
- Знам какво е. Това е пуло ангел- пуло демон.
- А ти от къде си наясно със всичко това? - поинтересува се Мелинда.
- Аз съм демон. - казах го с равен тон и разпънах крилата си.

В къщата беше настъпило стълпворение, хола ми изглеждаше мъничък с огромните криле на падналите ангели, разпънати по продължение и ширина на стаята. После цъфна и някакво друго момиче, което обяви, че е ддемон. Писна ми!
-Знаете ли какво? Не искам да съм груба, но всички, които не са ми приятелки - хвърлих злобен поглед на демонката, която ми се беше намъкнала в къщата - да напуснат.
ПРибрах крилата си и запътих към стълбите. Решително подминах Мишел.
-Ако искате можете да дойдете в моята стая? Да си направим пуканки и да си говорим, или да гледаме филм?

Виктория беше демон..Тези срещу, които се борим...Можеше всеки момент да използва силите си и да ни нападне..По принцип бях доверчива, но сега с нея особено не миселех от първата приказка да й се доверявам.
-Знаете ли какво? Не искам да съм груба, но всички, които не са ми приятелки - заяви Джорджина, като погледът й се беше заковал върху демонът.
Прибра бавно крилата си и се запътих към стълбите като подмина Мишел.
-Ако искате можете да дойдете в моята стая? Да си направим пуканки и да си говорим, или да гледаме филм? - предложи.
-Не, благодаря. - отвърна Вики и тръшна вратата зад себе си.

...Радостта от появата на крилете ми още не беше си заминала и бях в пълно настроение, за гледане на филми и хапване на пуканки.
-Мдам..оставаме да гледаме филми. - подвикнах.
Другите се усмихнаха и се запътиха нагоре след Джорджи, а аз останах с Шел.
-Хайде! - подадох й ръка..
-Добре. - едвам промълви и се качихме заедно с нея.
Момичетата избираха филми.
-Кой филм? - попита Джорджи...

-Здраааааааааааааач!
-О,не!
-Хайдееее!
-Уф-изпуфках и се тъшнах на мястото до Мел, като държах огромна купа с пуканки. Вече бях донесла чипс и други неполезни вкусотийки. Натиснах Play и филмът започна.
-Обаче да знаете, че ще ги оплюваме! - заявих.
-Съгласни! - казаха приятелките ми и се разсмяха.
Докато даваха сцената със сърната, която преполагащия вампир трябваше да хване направих първия си коментар
-Добре, сериозно ли? Тия не трябва да се наричат вампири.
-мммм! Защо?! - опулено каза Кейт, която беше голяма фенка. -Едуард е толкова романтичеен!
-Вампирите не трябва да са ромнатични! Тряба да са зли, секси, опасни, а тоя е някакво мекотело!
Кейт тръгна да защитава мекотелото, но Мел предвидливо усети какво ще стане и побърза да каже:
-Ооо! Виж! Баща й казва, че й пораснала косата.
Кейт впери поглед в екрана, а аз напъхах една шепа пуканки в устата си.

Избрахме да гледаме Здрач.Кейт изписка само при произнасянето на името му, честно да си призная и аз го харесвах...Джорджи беше против, но бързо се съгласи..Седна до мен с една купа чипс и пусна филмът...
-Обаче да знаете, че ще ги оплюваме! - заяви тя.
-Съгласни! - отговорихме и се разсмяхме.
Още с първата сцена, в която сладкия Едуард Кълън трябваше да хапне..Джорджи започна с упреците.
-Добре, сериозно ли? Тия не трябва да се наричат вампири. - викна.
-мммм! Защо?! - опулено каза Кейт, която беше голяма фенка. -Едуард е толкова романтичен
-Вампирите не трябва да са ромнатични! Тряба да са зли, секси, опасни, а тоя е някакво мекотело!
Кейт нямаше да позволи да говорят така за любимия й вампир и тъкмо когато щеше да отвори уста:
-Ооо! Виж! Баща й казва, че й пораснала косата. - посочих екрана.
Кейт впери поглед там, а Джорджи напъха една шепа пуканки в устата си.Последвах нейния пример.
-А-а-а-а ето го в цялото му величие. - отвърна Кейти.
И да наистина в тази сцена беше великолепен..
-Виж го как бавно пристъпва и колко е красив! - едвам промълвих аз и умът ми се напълни с фантазии..
-Пффф как може да ви харесва! - изтъка се Джорджинаа..

-А-а-а-а ето го в цялото му величие. - отвърнах аз виждайки Едуард в една от страхотните сцени.
-Виж го как бавно пристъпва и колко е красив! - каза Мел и започна да си фантазира неща, които вероятно не исках да знам.
-Пффф как може да ви харесва! - тросна се Джорджина.
- Как може да не го харесваш?- запита невярващо Мелинда, която още беше замечтана.
- Всеки си има мнение!- казах опитвайки се да избегна спора, който преди малко бях готова да започна.
- Така е!- каза Джорджи и тъкмо имаше намерението да изкаже следващата критика, когато Мел я уцели с една пуканка.
-Ейй! Ще видиш ти!- каза и се засмя леко. Взе цяла шепа от пуканките и ги хвърли по Мел.
- Да не ни забравихте?!- попита Шел и се засмя. Взе шепа пуканки и всички започнахме да се замерваме. Мелинда веднага стана и спря филма на пауза. След известно време спряхме с пуканките и се настанихме удобно на дивана.
- Пускам гоо!- изпищя Мел и натисна копчето.
- Йей!- изписках въудешевено.
- Оо, ама вие спряхте ли го?- запита Джорджи и се нацупи леко.
- Нали не мислеше, че няма да изгледаме целият филм?- попитах и се засмях, а всички ме последваха.
- Добре, но продължавам с критиките!- заяви тя и настъпи пълно мълчание. Всички отново се втренчиха в екрана и започнаха да гледат филма.

- Как може да не го харесваш?- Отвърнах замечтана.
- Всеки си има мнение!- каза Кейт, опитвайки се да избегне отново надигащия се отново спор, който преди малко беше готова да започне.
- Така е!- каза Джорджи и тъкмо имаше намерението да изкаже следващата критика, когато я уцелих с една пуканка.
Леле колко съм точна - помислих си наум..Трябва да се запиша на лък.
- Ейй! Ще видиш ти!- каза уцеленото момиче и се засмя леко. Взе цяла шепа от пуканките и ги хвърли по мен.
- Да не ни забравихте?!- попита Шел и се засмя. Взе шепа пуканки и всички започнахме да се замерваме.Започна бой с пуканкииии. Веднага станах и спрях филма на пауза нямаше да доставя удоволствието на Джорджи той да свърши без да сме го изгледали. След известно време спряхме с пуканките и се настанихме удобно на дивана...Нямах търпение да започне филма и да видя Едуард.
- Пускам гоо!- изпищях и натиснах копчето.
- Йей!- изписка Кейт въудешевена.
- Оо, ама вие спряхте ли го?- запита Джорджи и се нацупи леко.
- Нали не мислеше, че няма да изгледаме целият филм?- попита отново Кейт и се засмя, а всички я последвахме.
- Добре, но продължавам с критиките!- заяви Джорджина и настъпи пълно мълчание.
Всички отново се втренчиха в екрана и започнаха да гледат филма...Тълпата затаи дъх, когато Едуард и възлюбената му непохватна се оказа на паркинга...само Джорджи правеше някакви физиономии и се чудеше каква критика да измисли..
-Колата!
-Бела!
-Едуард!
-О боже..тази е бавноразвиваща се..колко пъти щях да съм избягала досега... - успя да намери кусур този път.. е познайте кой..Джорджи.
-Шттт! - изсъсках и насочихме погледи към филма...
-Дааа...Едуард я спаси!!!

-Колата! Бела! Едуард!- пискахме всички един след друг, освен Джорджина.
О боже..тази е бавноразвиваща се..колко пъти щях да съм избягала досега... - успя да намери кусур най- после тя.
-Шттт! - изсъска Мел и отново насочихме погледи към екрана... -Дааа...Едуард я спаси!!!- изписка тя радостно.
- Пфф, разбира се че ще я спаси. - каза Джорджина отново и се засмя.
- Шттт!- казах този път аз.. Отново настъпи мълчание..
- Не можеш да намериш повече кусури?- засмя се Мел.
- Оо, не искаш да започна!- каза Джорджи и погледна предизвикателно.
- О, не започва се!- казахме в един глас с Мишел и се спогледахме. Всички се засмяхме и продължихме да гледаме.

-Аааа Не! - извиках. - Няма да обиждаш моя Едуард. - започвах да се инатя.
-Нашият Едуард! - поправи ме Кейт и се намръщи като мен.
-Аз съм неутрална..Не искам да умирам..Кой знае как ще свършите след това.. - заяви Шел и вдигна ръка и започна да я развява.
Засмяхме се.
-Хахаха..много смешно.. - извика Джорджина и се нацупи.
-Виж..виж гората.. - обърнах се към момичетата и сочих екрана..като лапнах цяла шепа пуканки.
-Едуард..виж го колко е сладък..
-И това ми било гора..с пет дървета на кръст.. - започна Джорджи, но с Кейт измятахме пръст..

-И това ми било гора..с пет дървета на кръст.. - започна Джорджи, но с Мел измятахме пръст..
- Не го обиждай! толкова е слдък!- запчна Мелинда отнво замечтано.
- Леле вие наистина сте луди!- засмя се Шел.
- Мишел!- казах аз и се обърнах към нея.. - Ако кажеш, че не е сладък ще излъжеш!- погледнах я право в очите.
- Добре де!- започна тя..
- Аа, не и ти!- каза Джорджи и я погледна нацупено.
- Ама..- казахме аз и Мелинда в един глас, но тя ни прекъсна..
- Не е сладък!
- Напротив!- казахме с Мел в един глас. - Шел?- отново изтърсихме едновременно питайки я с поглед какво е мнението й по въпроса.
- Добре де!- каза тя, но смразяващият поглед на Джорджи срещна нейният и тя замълча. - Хайде да играем на нещо!- предложи, като това беше единственото, което й идваше на ум.
- Ами филма?- попитах аз.. - Искам да гледам моя Едуард!- измрънках и се засмях..
- Нашият Едуард!- поправи ме Мелинда и се засмяхме шумно.
- Ще го догледаме после, обещавам!- каза Мишел.
- Охх, добре, от мен да мине!- каза Мел..
- На какво ще играем?- попитах любопитно и аз, Мелинда и Джорджи погледнахме Мишел въпрсително.
- Оо, не позавам този поглед!- изтърсих аз.- Последният път когато го видях се наложи да се съблека и да правя стриптийз и.. - замълчах..
- И доста други неща!- добави Мишел и започна да се смее като луда.
- За които не искам да си спомням!- добавих и я погледнах право в очите. - Ама и ти не остана по назад!- добавих след малко и се изхилих..
- Аааа, стига да не си припомняме тези неща, какво ще кажете?- каза Джорджи и ни погледна умолително!
- Та, на какво ще играем!?- запита отново Мел, като лапна една шепа пуканки.
- Амии...- започна Шел.- ще играем наа...

- Та, на какво ще играем!?- запита отново , като лапнах една шепа пуканки.
- Мел ако продължаваш в тази посока до 20 ти рожден ден ще трябва да те вдигаме с кран! - скара ми се Кейт.
- Еее, ся остави момичето да яде. Какво да я правим като й се яде. - застъпи се Джорджи.
- Емши гладно съм! - извиках.
Момичетата се разсмяха.
- Аааа ко обсъждате колко тежа, дайте да играем?
- На какво? - попитаха.
- На истината или предизвикателство. - подвикна се Шел.
- Съгласна! - отвърнах.
- И аз!
- и аз!
Всички се съгласихме.Аз грабнах пакета чипс (последния) и се наредихме в кръг.
- Аз съм първа! - изписках.
- Добре! - отговориха.
Погледнах към Джорджи с един такъв поглед..
- Джорджи истината или предизвикателство? - запитах.
- Истина отвърна тя.
- Ако беше....

- Джорджи истината или предизвикателство? - запита тя.
- Истина - казах предизвикателно.
- Ако беше....хм..не.
-Кажи деее! - много мразех така.
- Не! Ще ми се обидиш!
- Ти сериозно ли? Питай!
- хмм..добре де! амиии..кога си изгуби девствеността..и с кой?
Замислих се за около десет секунди, които бях достатъчни на Мел да реши че съм й обидена.
- Етооо! Казах ли ти! Разсърди ми се!
- Не съм! Мисля. - срязох я аз. обходих с поглед момичетата и установих, че са се навели към мен, за да чуят невероятната история.
- Амиии...беше преди около година-две. С бившето ми гадже. Решихме да избягаме от последните часове и да имаме следобеда за себе си. Когато отидохме у нас..хмм..може да пропусна тази част. Но ще с влизането почнахме. Почти веднага разбрах, че...
-Даа? - запитаха момичетата.
-Ми..пада си малко по садо-мазото.
Мълчание. След секунда момичетата започнаха да се подхилкват, а накрая вече се смееха с цяло гърло.
-И ти каквоооо? - попитаха след като се успокоиха малко
-Какво аз? - направих се на ударена.
-Ееее? Хареса ли ти? Какво правихте?!
-Амии..да си кажа честно нямах нищо против.
-Ти сериозно ли? - попита ме Кейт и отново започна да се хили

-Ми..пада си малко по садо-мазото.- изтърси Джорджи и всички млъкнахме.. След секунда вече се смеехме с цяло гърло.
И ти каквоооо? - попитахме в един глас всички.
Какво аз? - направи се на учудена.
-Ееее? Хареса ли ти? Какво правихте?!
-Амии..да си кажа честно нямах нищо против.
-Ти сериозно ли? - попитах аз и започнах да се хиля като луда и всички ме последваха.
- Ами...- каза тя, но Мишел я прекъсна..
- Ааа, чакай, чакай ти си ми сестраа! Не искам подробности!- каза тя и я погледна серизоно. Аз и Мел се изхилихме и аз изписках:
- Аз съм! Аз съм! - започнах весело и погледнах към тях.. - Таа, Мел! Истината или предизвикателството?- попитах и се изхилих..
- Предизвикателството!- каза без никакво колебание.
- Йей!- изписках без да искам, а всички ме изгледаха. - Та, искам да изпиеш.. - взех една голяма еднолитрова бутилка с водка от хладилника..- Това!- показах и я, а тя ме изгледа в началото изплашено, но после се засмя и я грабна смело.
- Ти сериозно ли?- попитаха ме всички..
- Да! И не съм свършила!- казах аз и погледнах предизвикателно. - Искаам..искаам..да излезеш на терасата без блуза и да изкрещиш, че си лесбийка!
- О боже!- каза Мишел.. - Започва се!
- Стига де Шел!- замолих и се.- Не искаш ли да се забавляваме?!?- попитах я и направих умолителна физиономия.
- Ами последният път?- попита тя..
- Да, ама Норт я няма!- казах аз и отново я погледнах умолително.- Тя е мъртва!
- Охх, добре!- каза тя и се засмя.
- Та, ще го направиш ли?- обърнах се към Мел..
- Разбира се!- каза тя и надигна бутилката.
- Боже мой!- каза Джорджи и всички започнахме да се заливаме от смях..
- Започвам!- каза Мелинда и отново надигна бутилката..
- Не забравяй за балкона!- казах на виско глас и не спирах да се смея.
- Ако знаеш какво те очаква!- каза Мел и ме погледна с присвити очи, а след това от смях чак седнахме на дивана.
- Пий! Пий!- каза Джорджина...

Зяпнах с отворена уста, когато чух предизвикателството си от устата на Кейт...Тя нормална ли беше?Що за въпрос?Естествено, че не беше със всичкия си!..Е реших да приема предизвикателството, но след това щях да й го връщам тъпкано..Грабнах бутилката и започнах да гълтам.
-Е поне да я бяхте примесили с нещо! - започнах да се вайкам.
-Пий бе! - съжалих за думите си.
Ох, че съм патка и аз.Кой би избрал предизвикателство...Минаха 5,7,9,14,20 минути и аз изпих водката..Главата ми се замая..Приближих се към Кейт..
-Хей Кейтии ела с мен на балкона ще ми помогнеш! - извиках.
-Ъ..аз не съм Кейт Мел..това съм аз Джорджи!
-Опс обърках! - промълвих.
Водката си казваше ефекта.
-А ето те!! - вече доволна.
-Ъ аз съм Мишел!
-Ееее къде се е скрило това момичеееее! - нацупих се.
Всички ми се смееха.
-Ама защо ми се смеете? - попитах.
-Балконааа! - напомни ми Кейт.
Свалих блузката си и излязох на бълкона..Прочистих гърло и:
-Аз съм лесбийка..Аз съм лесбийка..Ляляляляляля! - виках ли виках.
-Достатъчноо МЕЛ! - дойде Джорджи и ме дръпна назад.
-А не ми е достатъчно!Нека хората ми повярват! - целунах Джорджи, че даже и език и пуснах.
-Мелллллл! - отръдпна се от мен и ме пусна.
Аз се хилех на подаа като откачена..Някак си ме вкараха вътре и ме накараха да седна..
-Аз съм пакк! - казах и се изплезих. - Избирам Кейт!
-Нее! -чу се от нея.
-Какво да бъде?
-Предизвикателствоо. - отвърна.
-Ще съжалявам за това което избра Кейт. - каза Шел или Джорджи.
-Хмм Кейти какво да бъде..какво да бъде? - правих се, че мисля.
-Ам измислих го...1.Ти ще изпиеш уискито и ще ме целунешш, но момичетата ще ни снимат и после ще покажат снимката на някое момче, но ще сме без блузкитеее..!ХЛип! - казах..

-Какво да бъде?- запита ме тя.
-Предизвикателствоо. - отвърнах непоклатимо.
-Ще съжаляваш за това което избра Кейт. - казаха Шел и Джорджи.
-Хмм Кейти какво да бъде..какво да бъде? - направи се че мисли..
-Ам измислих го...1.Ти ще изпиеш уискито и ще ме целунешш, но момичетата ще ни снимат и после ще покажат снимката на някое момче, но ще сме без блузкитеее..!ХЛип! - каза тя, а аз я погледнах невярващо.
- Ти сериозно ли?- попитах я и все още не можех да повярвам на думите излезли от устата й.. - Та ти сама набута и себе си!- казах и все още не проумявах думите й.
- Напълно!- отвърна и седна на дивана. - Е, ще го направиш ли?- запита ме отново..
- Не ми е за пръв път!- казах тихо и някак си засрамено..- Ще го направя разбира се!- уверено взех уискито.
Минаха десет минути, а аз вече бях на привършване.. "Колко се радвам, че уискито не е голямо колкото водката!" соповтарях на ум. Но, все пак ме хвана.. След като го изпих, погледнах към Шел и Джорджи, които ни гледаха и се чудеха каква ще е следващата глупост, която ще измислим..
- Стига дее!- казах, а те в началото дори не разбраха за какво става дума.- Няма да стоите и да гледате, нали? - погледнах ги и повдигнах вежда.
- Ние..- започна Джорджи..
- Ааа, не!- започна Мел и им даде едно шише с водка вероятно. Главата ми беше малко замаяна и не видях..
- Мелл!- креснах аз и леко извих гласът си..- ела при меен! Нямам намерение да те бъркам с другите момичета, така че ела пред мен!- казах и се хванах за облегалката на дивана, защото залитнах..
- Пред теб съм, Кейт!- каза и аз протегнах ръка към нея.
- Елаа!- почти изкрещях.. Прегърнах я. За малко се отлепих от нея и свалих блузата си, а тя ме последва.
- Момичетаа! Снимайтее!- каза Мелинда и се доближи плътно до мен.. Целунах я, а тя беше толкова пияна, че дори ми пусна език..
Отдръпнах се от нея и отново изписках..
- Аз съъм! и Пак си избирам Мел! - погледнах я.. - Е?- изчаках да ми каже какво е избрала..
- Предизвикателството естествено!- каза тя и зачака какво ще изръся този път..
- Този пъът! Аааа чакайтее!- казах аз и излязох на балкона..
Извадих мобилният си от малката чантичка и набрах..
- Ало? Джеймс.. Аз съм Кейт и искам да те помоля за услуга..Искам да дойдете на парти.. -казах и усмивка се изписа на лицето ми. Започнах да обяснявам, че не е точно прарти, че ще е в двора на жилищна сграда, но все пак ще има алкохол и доста от неговите приятели се навиха.
Затворих телефона и се върнах обратно вътре..
- Таа, предизвикателството е към Мел, но се отнася за всички..
- Не е точно същата игра..- започнах да обяснявам..- Всяка една от нас, трябва да забие някое момче и да го вкара в спалнята. После ще ги снимаме за доказателство..
- Кейт, ти не си добре!- каза Джорджи..- А и имаме само две спални!
- Стига дее! Моля вии! Пък и правилата са да ги вкараме в една и съща спалня.
- Охх добре дее!- каза Мишел.- Но откъде ще намерим момчета?- попита тя, а аз им обясних за обаждането и след малко убеждаване от моя страна те се съгасиха..

Бях толкова пияна, че не осъзнавах какво правя и какво точно става..Тази нощ беше само за забавления.
- Ти сериозно ли? - попита Кейт - Та ти сама набута и себе си..
- Напълно!!! - отвърнах и седна на дивана. - Е, ще го направиш ли? - запитах отново.
- Не ми е за пръв път! - каза някак засрамена. - Ще го направя разбира се!- уверено взе уискито.
Целувкии и още целувки си мислех...Минаха десет минути и тя го изпи.
- Стига дее!- каза троснато Кейт, а момичетата не разбраха за какво става дума.- Няма да стоите и да гледате, нали? - погледна ги и повдигна вежда.
- Ние..- започна Джорджи..
- Ааа, не!- започнах и им дадох едно шише с водка май беше..
- Мелл!- кресна Кейт и леко изви гласът си..- ела при меен! Нямам намерение да те бъркам с другите момичета, така че ела пред мен!- каза и се хвана за облегалката на дивана, защото леко залитна..
- Пред теб съм, Кейт!- казах и тя протегна ръка към мен..
- Елаа!- почти изкрещя..
Прегърна ме като остави съвсем малко разстояние една от друга. За малко се отлепи от мен и свали блузата си, а аз я последвах..
- Момичетаа! Снимайтее!- казах силно и се доближих плътно до Кейт..
Целуна ме, аз и отвърнах и я придърпах по - близо до мен,нищо чудно защото бях толкова пияна, че език й пуснах, а тя също не беше толкова трезва...така чее..Отрдъпна се бавно от мен и изписка.
- Аз съъм! и Пак си избирам Мел! - погледна ме.. - Е?-
-Предизвикателство естествено! - казах уверена в себе си.
- Този пъът! Аааа чакайтее! - отвърна Кейт и излезе на балкона.
- Таа, предизвикателството е към Мел, но се отнася за всички.. - каза точно това като се върна.
Какво ли беше намислилааа..надявах се да е щуро.
- Не е точно същата игра..- започна да обяснява..- Всяка една от нас, трябва да забие някое момче и да го вкара в спалнята. После ще ги снимаме за доказателство..
Йейй извиках наум..момчетаа.
- Кейт, ти не си добре!- каза Джорджи..- А и имаме само две спални!
- Стига дее! Моля вии! Пък и правилата са да ги вкараме в една и съща спалня. - защити се Кейт.
- Охх добре дее!- каза Мишел.- Но откъде ще намерим момчета?- попита тя, а откачалката им обясни за обаждането и след малко убеждаване от нейна страна те се съгасиха.
След около 10 минути на вратата се позвъни..Всички станахме, за да отворим.Бяха 4 момчета..Точно бройка за всяка.
-Здрасти Джеймс! - Кейт го поздрави и сладурите влязоха вътре.
-Здравейте дамии! - отвърнаха те.
-Пу за мене русия със сините очи! - казах тихичко на Шел и тя се подсмихна.
Смигнах на синеокото момче, което ми направи знак да се приближа към него..Отидох и още преди да беше отворил устата си да каже нещо, аз го целунах..Хмм..умееше да се целува добре.Накрая се отделих от него, защото кислородът не ми достигаше.
-Аз съм Мелинда! - отвърнах задъхана..

След това с крилата излязох тихомълком.Прибрах се в нас някъде към 12:00.Все още не ми се спеше,пък и ми беше скучно.Отидох в кухнята,а там намерих доведения си брат.Гледаше някакъв тъп филм.
-Конър?Защо още не спиш?-беше на 17,ама по акъл беше сигурно на 13.
-Не ми се спи.
-Хммм...излиза ли ти се?Знам къде в момента се заформя страшен купон.-Знаех,че щеше да дойде-обожаваше купоните.
-Ами хайде тогава.-веднага отговори той.
-Чакам те пред вратата-влетях в моята стая и се разрових в гардероба.Тук някъде трябваше да има нещо късо като за купон.Най-сетне намерих една къса черна рокля без презрамки,рядко я обличах,но ето че сега й намерих приложение.Обух си черни сандали с висок ток и излязох пред вратата да изчакам Конър.Не го чаках дълго.Беше облечен като гащник-типично в негов стил.Все едно,че се разхождах с циганче.Излязохме и веднага тръгнах към къщата на Мишел и Джорджи.Бях стопроцентово сигурна,че сега всички бяха пияни до козирката.Стигнахме бързо-къщата им беше само на 3 пресечки от нашата.Отдалеч чухме силните басове.Почуках на вратата.Никой не отвори.Естествено.Кой щеше да ме чуе при тази силна музика.Отворих си сама и влязохме вътре.Тръгнахме към втория етаж.
-Уоуу...хубава къщичка!-възкликна Конър.
-Още нищо не си видял.-Влязохме в стаята на Джорджина-тя беше поне една четвърт от къщата.Тук беше купонът.Не се и съмнявах-всеки беше взел по една бутилка тежък алкохол и надигаше от нея.Имаше и момчета-ето на това се учудих.
-Хмм...Здрасти хора!Приемате ли още купонджии?
-Ел!Влизай?-отговори Мел.-Тоя сладур кой е?-посочи брат ми.
-Конър,аз съм му доведена сестра.По-скоро осиновена.-успях да надвикам музиката.
-Ейй здрасти!Заповядайте?Алкохол?-Попита Джорджи.
-Естествено!-отговорихме в един глас Конър и аз.
-За мен уиски,може да е примесено с нещо,но нали знаеш-да е нещо то което бързо да си напия-разсмях се.
-Аз пък искам водка!-твърдо заяви Конър.Знаех,че той не носи на алкохол,защото беше обикновен човек и пошушнах на Джорджи да примеси водката му с повечко вода.Тя обаче не ме послуша.Оставих брат си,взех шишето с уискито и тръгнах към другата групичка.По пътя надигнах шишето.Мишел,Кейт и още четири момчета играеха на истина или предизвикателство.Включих се и аз.Беше ред на Мишел.Предизвикателството бе към Кейт.
-Целуни всичките момчета подред с език.
-Добре,съгласна.-Кейт обиколи всичките момчета едно по едно включително и брат ми.След това се върна и отново отпи от шишето си.
-Добре сега съм аз....-каза предизвикателно Кейт-Мишел...какво да ти измисляя?

-Неее! възпротивих се аз - Сега мен трябва да питаш. Водката беше започнала да ме хваща. Направо завиждах как на Кейт й се падна забавната част да целуне всички момчета.
-Ммм..окейй. Какво избираш?
-Предизвикателство..естесвено. - отговорих и отново пих от бутилката.
-Добрем..трябва да се съблечеш, *йеййй-помислих си на ум* , да си избереш едно момче и даму направиш еротичен танц.
-Тоест..стрийптиз? - обади Елизабет.
-Неее! Еротичен танц.. -
-Схванах, де. - казах аз и се изправих. хубавото е, че винаги съм дължала на алкохол. напивам се, но не стигам до фазата "ти мене уважаваш ли мее?". Огледах момчетата едно по едно и си харесах едно с кестенява рошава коса и зелени очи. Усмихнах му се и го попитах как се казва
-Картър..
-Страхотно име..- въртнах се и отидох до ключа за лампата. Завъртях го докато не стана полу-тъмно и го оставих така. Натиснах бутона Play на уредбата и от там зазвуча класическата песен You can leave your hat on..**слушкайте песничката докато четете**
Картър се беше наместил на един от столовете в очакване. Насочих се бавно към него под звуците на първите акорди и бано започнах да разкопчавам копчетата на ризата си. Стигнах до него, когато разкопчах последното копче. Изхлузих ризата през ръцете си бавно я пуснах на земята. Обърнах се с гръб и започнах да въртя дупето и бедрата си, като същевременно се навеждах напред и развъзвах връзките, които държаха полата ми. Когато ги развързах, започнах бавно да я спускам. Накарая останах само по бельо и се приближих и обкрачих колената му. Веднага усетих ерекцията му и се засмях. Целунах го по устните и сплетох език с неговия. Ръцете му се спуснаха по гърба към дупето ми, но тогава..

Неее сега мен трябва да питаш-каза Джорджи.Май и на нея алкохола и започна действието си.
-Ммм...окей,какво избираш?
-Естествено,че предизвикателство.-отново отпи от бутилката.
-Добрем..трябва да се съблечеш, да си избереш едно момче и даму направиш еротичен танц.
-Тоест стриптийз?-попитах аз?
-Неее...еротичен танц.
-Схванах де-каза Джорджи и тръгна към един сладур с кестенява рошава коса.
-Как се казваш-попита момичето.
-Картър...
-Ммм...хубаво име.-намали осветлението и пусна някаква класика,която ставаше за стриптийз.
-Започна бавно да се съблича докато не остана по бельо и седна върху момчето.Двамата се целунаха,което определено се очакваше и точно,когато започваше мръсната част,някой извика "стоп" и спря музиката.Май беше Шел.Явно виждаше какво се опитва да направи сестра й.Джорджи стана от момчето като му хвърли предизвикателен поглед.Врътна се и прикова очите на Картър върху задните й части.
-Добре,сега съм аз-решително казах и отпих от бутилката си.-Избирам Мел.
-Предизвикателство!
-Наистина ли?-попитах лукаво.
-Да,давай.
-Добреее...щом искаш.Избери си момче,съблечи му блузата,омажи го със сметана и след това го оближи.
-А може ли да сложа и черешки върху сметаната?-попита Мелинда.
-Както искаш!
-Може ли да й помогна да оближе момчето?-попита и Мишел.
-Не,но ти можеш да намажеш друго момче-предложих й.
-Добрее...двете момичета се запътиха към кухнята и донесоха доста сметана.
Мелинда си избра един красавец с руса коса и сини очи,а Мишел си избра брат ми.От сега нататък нямах нищо общо с Конър.Това щеше на мама да го разказва.
-Как се казваш?-попита Мел,докато събличаше момчето.
-Хейдън.
-Е,аз съм Мелинда-каза тя и се замляскаха.Мишел добре работеше-вече беше почнала да "почиства" брат ми.Надявах се преди това той да се беше изкъпал.През това време Мел се осъзна и също започна да ближе Хейдън.Когато двете приключиха се върнаха при нас.Аз отново отпих от уискито си и главата вече здраво ме цепеше.Здравата се бяхме нопили.Всички без изключения.
-Добре сега съм аз-каза Мел-Елизабет избирам теб...

-Добре сега съм аз! - каза Мел- Елизабет избирам теб...
-Ааа, не! Мой ред е!- казах аз и отново се подпрях на дивана залитайки.
- Добре, добре! Кейт какво избираш?- каза и зачака отговора ми..
- Предизвикателството естествено.- отговорих без колебание на секундата и я погледнах предизвикателно..
- Така, такаа!- каза тя и на лицето й се появи дяволска усмивка. - Кейтии, не мога да напрегна мозакът си и ще бъде по безобидно..- каза и започна.. - Сега искам Джеймс!- посочи го и отново се обърна към мен.- Да ти помогне да свалиш дрехите си, да отидете далу на двора и да легнете на тревата. После искам да го съблечеш и да започнеш да го целуваш..- каза и се ухили.
- Това ли е?- попитах аз учудено, все пак очаквах да ме качат гола в интернет или нещо такова..
Отидох до Джеймс и погледнах извинително дълбоките му кафяви очи, но после го хванах за тениската и го задърпах по стълбите.
- Няма ли да използвате асансьора?- попита Ел.
- Имам други планове за по стълбите!- казах и се нахвърлих на Джеймс. Той тръгна бавно надолу, а аз го опрях на стената, надигнах се и обвих краката си около кръстът му. Той обви ръцете си около кръстът ми, а аз пъхнах ръката си под тениската му.
- Хорааа! Предизвикателствотоо!- провикна се Джорджи опитваща се да предотврати предстоящата случка.
- Добре де! -намусих се отпуснах хватката на краката ми от кръста на Джеймс и отново го хванах за ризата, дърпайки го надолу по стълбите.
- Ще ти го върна!- казах само движейки устните си и погледнах Джорджи.
Слязохме в двора, а аз направо разкъсах тениската му, а той разкопча ципа на тясната ми, къся бяла рокля. махна презрамките ми и бавно роклята започна да се свлича по цялото ми тяло. Бутнах го на тревата и легнах върху него. Започна да целува вратът му и тогава изведнъж някой пусна пръскачките. Станах от него и започнах да тичам като лудя по тревата, а той стана и тръгна след мен. Гони ме известно време, а аз пищях като ненормална и накрая ме хвана. Свали ме отново на земята и започна да ме целува.
- Предизвикателството свършии!- изкрещя Шел..
- Сега съм аз,моля, моля, моля!- започнах.
- Добре, добре!- каза Елизабет и всички очакваха кой ще избера.
- Избираам....Джорджина!- казах след лека пауза и се ухилих.
- Предизвикателството! Чакам присъдата!- каза тя.
- Искам..искам..Да отидеш на улицата и да съблечеш онзи бездомник, после естествено и стриптийз. Но не се отчайвай, и Картър ще е там, после и него ще съблечеш и искам да са чисто голи. Трябва да ги намокриш с маркуча и да избършеш целите им тела с хавлия! ЦЕЛИТЕ!- натъртих на думата.
- О, господи!- изръси тихо Мишел и погледна Джорджи с леко съчувствие.

Погледнах съчувствено сестра си. Не й завиждах.
- Може ли само Картър - примоли се - не искам да ... се заразя от нещо - тя направи гримаса и поклати глава.
- Уфф че си гнуслива - измрънка Кейт - Хубаво. Само Картър!
Джорджи се ухили до ушите и се зае да сваля дрехите на омагьосаното от нея момче. Той се усмихваше доволно, все едно бе най-големият късметлия на света.
- Добре, хайде много време ще се проточи тяхното ... искам аз, искам аз - пропя Мел - мммм избирам сии Конър - тя се изсмя зловещо.
- Добре - каза той неуверено и повдигна вежда - ъммм предизвикателство? - прозува като въпрос.
- Дааа - зарадва се Мел - Така. Избери си едно момиче. - заповяда. - Което не съм аз.
Той започна да оглежда преценяващо момичетата в стаята. Обходи с поглед всяка по няколко пъти.
Накрая се ухили и тръгна към мен.
- Джакпот!!! - изкреещя Мелинда и всички се разсмяха.
- Ама какво по дояловите!? - знаех си стоката. Мелинда бе буквално умопобъркана. Кой знае какво щеше да измисли сега.
~Не ме яж, не ме яж~ помислих си наум.
- Изяж я - затъркаля се приятелката ми по земята от смях - Не, шеувам се. Значи. Първо. Съблечи блузата й.
- Това беше ясно - измърморих и й хвърлих изпеперяващ поглед.
- Стига си се оплаквала!!! - скастри ме тя - Сега, нали виждаш текилата която е на масата и чашката до нея. Напълни я до горе.
Конър послушно отиде, взе текилата и напълни чашката догоре.
- Сега ... - тя це ухили - сложи чашата между гърдите не Мишел, като внимаваш да не в разлееш.
- Мелиндааааааа - изкрещях ядосано. КОлкото и да бях пияна, това си беше прекалено.
- Кажи душо - тя се оплези.
Стиснах юмруци за да не хукна и да й набия канчето.
Конър се доближи и тикна чашката където беше казано, като я закрепи за сутиена ми.
- Така, готово. Сега какво - попита със ентусиазъм.
Мелинда набута едно резенче лимон между устните ми, така че да се подава половината навън. Взе флакона със сметана и ме омаза от кръста, чак до сутиена ми.
- Сега, Конър, оближи цялата сметана, без да ползваш ръцете си, след това изпий текилата от чашката, пак без ръце и накрая изяш лимончето. Като свършиш всичко това, вземи мъркуча и изкъпи Мишел пред нас. Нали съм мила, разрешавам да я къпеш, като е по бельо.
Бях се отказала да се ядосвам. Иначе щях да се съсипя от нерви. За пореден път се убеждавах че Мел, главата й не я слуша.
Заканих се мислено че ще й го върна тъпкано, с лихвите.
Конър опря ръце на таза ми, но в същият момент се чу покашляне.
- Без ръце, Конър - скара му се Мел.
Той завъртя очи започна да ближе.
Чувствах се като сладолед. Да, аз бях сладоледа, Конър бе малкото дете ... ближещо. Ъгх! След като облиза цялата сметана, много щателно, старателно, в детайли и прочее, се надигна към сутиена ми, допря устни в чашата, после я захапа, за да не я изтърве и надигна. Изпи я на екс и я пусна на земята. После, нали искаше да се покаже колко е послушен, облиза врата ми, брадичката ми, докато стигна до устните. Изкара лимончето от устата ми и го схруска.
Без да губи време се запът към мъркуча. Махна късите ми панталонки бавно и внимателно. После завъртя кранчето и започна да ме полива.
Накрая, когато бях като мокра кокошка и си мислех че е свършил, взе един сапун и започна да го разхожда по тялото ми.
Изпуфтях.
- Мишел!! Отпусни се - изкрещя ми Кейт
- В момента аз съм най отпуснатият човек!!! Или нефи нещо! - отвърнах раздразнено.
- Не го показваш - изгледа ме предизвикателно.
- Така ли? - озъбих се - какво ще кажеш за това? - хванах Конър за ризата и го придърпах към устните си. Целунах го, колкото да покажа че не съм задръстена, но на него май му хареса и отвърна. Между временно, мъркуча беше измокрил и него.
- Хайде, хайде - обади се през смях сестра ми - стига ви засега. Нощта е пред вас!
Отделих се от момчето и изгледах злобно Джорджина.
- Ще видиш ти ... - заканих се, а тя се засмя.
Конър бе насапунисал вече цялото ми тяло и започна да ме изплаква.
Погледна ме ухилено, а аз му смигнах. Пристъпи към мен, зза да изцеди косата или бельото ми, не знам... но аз му дадох знак да спре. Отидох до Мел и изцедих всичко отгоре й, а тя заприлича досущ на ...
Мислите ми бяха прекъснати от силният крясък.
- Мишел Спаркс! Ще си платиш!
- Ооо, това е само началото - усмихнах се дяволито и седнах до Конър.

Разхождах се по улицата.От доста време не бях излизала на вън.Сега просто исках да подишам чист въздух.Както си вървях,чух от една къща да излизат доста силни звуци.Като,че ли бяха събрали цели три дискотеки,че и още една.Щяха да бутнат къщата,това беше сигурно.Засмях се аз и понечих да продължа.Тогава някакво чувство ми подсказа,да отида и да почукам на вратата.Помислих си,че ще е нахално от моя страна,но това мое чувство...беше доста настоятелно,а то никога не ме беше подвеждало до сега.Все пак се примирих,отидох и почуках на вратата.Първия път не ме чуха.И как ще ме чуят,като те вдигаха ужасен шум.Трябваше да удрям силно по вратата,по едно време се уморих и тръгнах да си ходя,когато вратата се отвори.Показа се симпатично момиче и ми се усмихна.Сигурно се чудеше какво ли пък искам от тях.
-Здрасти.Сигурно ще ти се стори глупаво,но минавах и чух шума...и нещо ме подтикна да почукам.

Седях на парапета на двора, скръстила крака и се заливах от смях. Гледах ту Джорджи, която старателно бършеше цялото голо тяло на Картър, ту Мишел мокра и само по бельо и Конър прокарващ сапун по цялото й тяло. Мелинда и Елизабет седяха до мен и се целехме с нещо, но бях толкова пияна, че дори не различавах какво е..
Най- после Джорджи свърши предизвикателството си и дойде при нас.
- Не си доволна, че свърши!?- изтърсих аз и всички започнахме да се заливаме от смях.
- Много смешно!- каза тя, смести Мел и Елизабет и се настани до мен.
- Е, поне не отрече!- каза Ел през смях, а тя я погледна с присвити очи и се обърна към мен.
- Осъзнаваш, че няма да ти се размине, нали?- погледна ме и на лицето й се появи дяволкса усмивка.
- Ъъ, нека изчакаме Шел да свърши!- изпелтечих аз и се изхилих.
- Добре! тя рано или късно ще свърши!- отново се ухили Мелинда.
Прекръстих крака отнво и зачаках Мишел. Изведнъж тя направи на Конър знак и той спря разочаровано.. Приближи се към нас и изтиска косата и бельто си върху Мел, та чак опръска и мен.
- Така, такаа!- каза Джорджи и всички ме погледнаха дяволито.
Е, това беше! Сега го загазих жестоко, ако не ме накара да се съблека пред всички ще е добре, даже като се замисля това е най- малкото.
- Кейти, Кейти..Искам, искам, искам!- започна като къртечница и ме гледаше дяволито.
- Казвай дее!- изкрещя Мел нетърпеливо.
- Искам Джеймс...- започна..
- Оо, не!- казах аз и го погледнах извинително... ОТНОВО!
- Казвай, казвай! - заяви Джеймс и зачака да чуе присъдата..
- Искам да легнете на тревата и ти!- посочи Джеймс..- Да я съблечешчисто гола!- погледнах я на кръв и след малко тя добави.. - Добре, де без бикините!- изхили се отново. - Ии това не е всичко! Искам след това Ел!- посочи я, а тя погледна невинно..- Да те полее със течен шоколад и Джеймс и Мишел да те обижат, а после Джеймс ще довърши катоо.. - взе ягоди..- Изяде всичките ягоди от тялото ти.
- Господи!-казахме и тримата в един глас..
- Ти не си добре, Джорджи!- каза Мишел и я гледаше изумено.
- Няма да го направя!- заявих аз и тропнах с крак.
- Така..такааа, започвайте!- каза набързо и донесе много течен шоколад. Джеймс ме хвана през талията, повдигна ме и ме преметна през рамото си. Заведе ме на двора пред сградата и бавно започна да ме съблича отново.
- Ии нека и Ел се присъедини към близането!- изкрещя Джорджи и всички тръгнаха към нас за да видят какво ще стане..

» Джорджина Спаркс
» Мишел Спаркс
» Стаята на Джорджина и Мелинда
» Къщата на Дженевив Клема
» Къщата на Сина на Дявола