Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]

Джорджи ни беше поставила за задача да оближем Кейт от течния шоколад,който Джеймс беше разлял по тялото й.Двете с Мишел трябваше само да ближем,докато Джеймс ближеше интимните зони и след това изяде ягодките от тялото на Кейт.Аз избързах и се заизкачвах по стълбите.Мишел тръгна след мен.
-Ей,Ел чакай!
-Да!
-Ще отмъстим ли на Джорджи?
-Определено!Някакви идеи?
-Ами не,но ще измислим,нали?
-Да,надявам се-отвърнах накрая и влязох при другите.По пътя към дивана злобно изгледах Джорджи и седнах.Мелинда весело заговори.Сега е мой ред!И си избирам Елизабет.-О,не!Не отново!Конър се изхили зад гърба ми!Цигане мазно нещастно!И той щеше да си плати!
-Предизвикателство!-отвърнах,но не трябваше да го казвам.
-Добре-изгледа ме дяволито-Избираш си момче,той те съблича по бельо,след това излизате на двора и му събличаш блузата.След това аз пускам пръскачките и започвате да се гоните.Ако те хване той съблича сутиена ти!
-Какво???
-Каквото го чу!А сега действай!-Боже мой,дано краката ми не ме предадяха.Иначе ставаше лошооо.Огледах момчетата.Само едно беше свободно.Беше с къдрева кестенява коса и същия цвят очи.На пръв поглед беше сладък.
-Име?-попитах.
-Ник-отговори той.
-Чудесно-хванах го за яката и го задърпах към стълбите.
-За какво съм направила асансьор,като всички използват стълбите?-попита Джорджи.
С Ник излязохме навън.Оставих го да розкопчее роклята ми,след това го съблякох и веднага след това Мелинда пусна пръскачките.
-Мразя теее,Мел.-само това извиках преди да почна да бягам като луда.Ник бързо скъсяваше разстоянието,докато другите ми се хилеха отгоре.Направих рязък завой точно преди Ник да ме хване.След това се възползвах от времето си и се затичах по бързо.Най-накрая,когато бях на предела на силите си,пръскачките спряха.Проснах се на мократа трева, а Ник легна до мен също запъхтян.
-Мелинда,няма да повярваш,как си го изпроси!Междудругото Ник радвам се,че си по-бавен от мен.За благодарност реших и го целунах.Той бързо отвърна.
-Е,стигаа дее!-извика Мел отгоре-Цяла нощ имате.-Отново я изгледах кръвнишки,след това станах,взех роклята си както беше мокра и се закачвах по стълбите.

Умирах си от смях..буквално след всичко, което стана досега.Мократа Елизабет се беше качила заедно с Ник и вече се наредихме удобно (седнала в скута на Хейдън)..
-Ти Мелинда Картър ще си платиш за всичко! - викаше Ел и ми сочеше пръст, докато аз й се хилех насреща.
-Мой ред е! - изкрещя. - Избирам теб Мел! - посочи ме.
-Ммм...така..Първо събличаш момчето си и го оставяш само по боксерки!!! - погледнах към Хейдън, който ме гледаше с палав поглед.
-Ъхъм.. не съм свършила и така..Второ оваляш го в сметана и шоколад!Трето събличаш се и ти по бельо...и хмм четвърто Ближете се взаимноо! - свърши с речта си Елизабет и ме погледна.
-Йеййййй! - изписках и започнах да пляскам с ръце, другите започнаха да се смеят.
-И така Хейди готов ли си? - погледнах го изпитателно.
-Всичко и навсякъде за теб!!! - отвърна и стана.
-А за малко да забравя!Искам да добавя още някой!Избирам... - посочих Кейт и Джеймс, а също и Елизабет и Ник.
Двойките се спогледаха и се усмихнаха.
-Там преди да започна, Кейт завържи Джеймс за един стол ииии след това бавно започни да го целуваш!!После ще го съблечеш и ще разтопиш едно кубче лед отгоре му.След товааа...
-Мелиндаа!Просиш си отмъщение! - изписка Кейт.
-Ще видим!Та Кейти искам да пу направиш след това един секси танц.... - обърнах се към Елизбает. - Ел ти вземи Ник.Двамата искам да легнете на спалнята, но без дрехи естествено и да се целувате..като в устата му трябва да има една ягода полята със шоколадов сироп и ти бавно,бавноо да я хапнеш!!!Ник след това искам ти да вземеш една черешка и да я сложиш в устата на Елизабет, и всичко това без ръцеее!Но Шел и Джорджи ще снимат!
-Момичета! - обърнах се към Мишел и Джорджина!
-Съгласни! - отвърнаха.
-Твоето изпитание! - възкликна гледаща ме на кръв Елизабет.
-Хайде бебчо. - погледнах към Хейдън.
Приближих се до него и захапах устната му, след което бавно започнах да свалям една по една дрехите му докато не го оставих съвсем по боксерки.
-Хайде шоколада и сметаната, не мисля да чакам дълго!
-Момчета по - бързо! - извика Хейдън.
Всички отидоха да носят шоколада и сметаната и след около 2 минути Хедън беше покрит.Той бавно ме приближи до себе си и започна да сваля моите дрехи, до като не останах само по бикини и сутиен.Погледът му се прикова върху тялото ми.. което също поляха с шоколад и сметана..Пуснаха една секси песен и започнах да облизвам първо сметановия слой...

Нацупих се. Мелинда искаше да снимам и въобще не й пукаше за моите чувства!!! Не й ли мина през акъла че и аз искам да съм в кюпа.
- Мишел, стига си се мусила - изкрещя ми Кейт, правеща нещо по Джеймс.
Щракнах поредната снимка и й се оплезих.
- Ама много сте гадни значи - обявих гордо.
- Защо бе скъпа моя - поинтересува се Мел
- Оставихте ме на сухо!!! - свъсих вежди.
- Оо, ами извинявай, ама вече започнахме ...
- Ха! - щракнах още една снимка и извърнах глава наляво.
Там беше Конър и ме гледаше преценяващо. Усмихна ми се предизвикателно и във главата ми се зароди идея.
- И ти ли си мислиш това което си мисля аз - попита и започна да разтрива ръцете ми.
- Ами не знам какво си мислиш ти, но предполагам ... - ухилих се
Той отвори уста за да каже идеята си на всички, но аз му дадох знак да мълчи и той кимна послушно.
Станах внимателно и загасих осветлението.
- Ааааа - разпищя се Кейт.
- Кой беше товааааа? - допълни Мелинда.
- Най страшният ви кошмааааар - отвърнах им и се разхилих. Конър се присъедини към смеха ми, хвана Джеймс да косата и го затегли към едната стая. Аз направих същото с Кейт.
- Ама чакайте ни - почти проплака Елизабет и се затърти след нас, влачеща Ник зад себе си.
- Аз съм обидена и ще плачкам - нацупи се Мел, вече почти свършила със задачата си.
- Ами идвай де - изхилих се, вече влачеща Джорджина.

Изведнъж както изпълнявахме задачките, усветлението угасна..Защо имах странното чуство, че Мишел стоеше зад това.
- Ааааа - разпищя се Кейт.
- Кой беше товааааа? - допълних.
- Най страшният ви кошмааааар - отвърна Шел и се разхили. Конър се присъедини към смеха й.Някой грабна Джеймс и Кейт и тръгна да ги влачи нанякъде.
- Ама чакайте ни - почти проплака Елизабет и се затърти след тях, влачеща Ник зад себе си.
- Аз съм обидена и ще плачкам - нацупих се, вече почти свършила със задачата си.
- Ами идвай де - изхили се отговорничката, вече влачеща Джорджина.
Чуваха се само смехове, докато Мишел и Конър завлачиха и последния човек в една стая, когато на вратата се чу почукване.Всички инстикнтивно се обърнахме по посока на звука.
- Може би са още за купона! - изкряска Джорджи. - Пусни осветлението Мишел Спаркс.
- Ееее то беше част от идеята!!! - отвърна Шел.
- Да се пребия по стълбите ли искаш? - попита Джорджина и Шел се предаде, отиде и пусна лампите, но само в хола..Ние все още стояхме на тъмно.
- Ааааааааа! - чу се писък.
- Джорджи! - извикахме в един глас момичетата.
Когато слязохме видяхме Джорджина на земята, а до нея стоеше........

Бутнах Джеймс на стола и бавно започнах да разкопчавам копчетата на ризата му. Застанах на колене и започнах да го целувам от корема нагоре. Стигнах до устните му и преплетох език в неговият. Хванах го за колана и го дрънпах нагоре. Той се изправи от стола и аз седнах на негово място. Сложих ръцете му на бедрата си. Той се наведе към мен и започна да целува вратът ми.
- Ледчетооо!- провикна се Мелинда, която вече облизваше шоколадът и сметаната от тялото на Хейдън.
- Добре де!- изправих се от стола и отново избутах Джеймс на него. Взех едно ледче от ръцете на Джорджи и започнах да го движа по гърдите и вратът му. Разкрачих се и седнах в скутът му, а той отново сложи ръце на бедрата ми. Преди да стигна до танца изведнъж усветлението угасна и настана пълен мрак.
- Ааааа - разписках се, повече от недоволство, че не довърших започнатото отколко от страх.
- Кой беше товааааа? - допълни Мелинда.
- Най страшният ви кошмааааар - отвърна Шел и се разхили. Конър се присъедини към смеха й. Тя ме хвана и започна да ме влачи на някъде и усещах как Конър дърпа Джеймс след нас. Всички ни последваха и се чуваше само силен и изтеричен смях. Накрая завлачиха всички в стаята, тогава се почука на вратата и всички инстинктивно се обърнахме от там откъдето идваше шумът.
- Може би са още за купона! - изкряска Джорджи. - Пусни осветлението Мишел Спаркс.- закани й се тя.
- Ееее то беше част от идеята!!! - тросна се Шел.
- Да се пребия по стълбите ли искаш? - попита Джорджина и Шел се предаде, отиде и пусна лампите, но само тези в хола. Ние останахме на тъмно..
- Ааааааааа! - чу се писък.
- Джорджи! - извикахме в един глас всички.
Когато слязохме видяхме Джорджина на земята. Лежеше без да помръдва. Изпаднах в шок от това което виждаха очите ми. Причерня ми и се подпрях се на дивана, а Джеймс ме хвана през талията. Някой запали всички лампи и вече бях убедена, че това е госпожа Норт.
- Но, как е възможно!?- едва промълвих аз и краката ми омекнаха като гума.
- Успокой се, Кейт!- каза Мел и по лицето ми започнаха да се стичат парещи сълзи.
- Кой е това? - питаха момчетата и всички останали на купона.
- Бягайтее!- изкрещя накой и настана пълна суматоха. Аз, Мел, Мишел и момчетата се втурнахме към Джорджи и я изправихме на крака, като Картър и Конър преметнаха ръцете й през рамената си и тръгнахме към терасата с възможна най- бърза крачка, но....

Докато всички изпълнявахме поставините ни задачи Шел изгаси осветлението.
-АААААА-изкрещя Кейт.
-Кой беше това?-попита недоволно Мелинда.Беше голяма суматоха.Ориентирах се някак си и задърпах Ник след Мишел.Всъщност всеки започна да дърпа някой към една стая.
-Ама,чакайте ме де!-почти проплаках аз.Не че ме беше страх,просто преди малко се бях блъснала в стената,неуцелвайки вратата.Най-сетне я нацелих и влязох.Всички започнаха да се кикотят.Изведнъж на вратата се звънна.
-Може би са още купонджии-предположи през смях Мишел.Джорджи извика.
-Пусни осветлението Мишел Спаркс!Да не искаш да се претрепя по стълбите?
-Ееее,сега.Това беше част от плана.Най-накрая някой светна лампите,но само в хола.Ние си стояхме на тъмно.Джорджи отиде и отвори.
-Ааааа-извика тя.Всички се затичахме да проверим какво става.Там стоеше...Норт???Тя какво правеше тук?Как се беше качила на земята?Норт беше отрязала лично крилата ми,но не защото Бог й каза,а защото се намърда при ангелите-палачи.Натика ме при падналите ангели и оттогава живеех на земята.Сега беше мой ред да си отмъстя.Джорджи лежеше в краката й.Кейт отново изпищя и замалко да падне.Усетих как ангелското в мен нараства.Доста бързо изтрезнях.В момента всички ми трябваха трезви.Най-близо до мен беше Мелинда.Ударих и два шамара и тя се опомни.Кейт и Мишел си бяха добре.Те само като видяха Норт се опомниха и започнаха да викат.Оставаше само Джорджи.Мелинда й каза,че в главата прилича на ритана зелка и тя също изтрезня...пред огледалото,но все пак е нещо. Кейт бързо се опомни и заведе всички момчета в хола.Заключи ги там,дори тя самата влезе вътре.Чудесно!Нямаше налични човеци.Всички ме последваха.Голямата стая на Джорджи сега заприлича на кибритена кутийка.Норт стоеше пред вратата разперила грозните си разпокъсани черни и ципести криле.
-Ооо,каква радост за очите!Всички идиотки са на лице!А,какво съвпадение,че всички ви хващам на тясно.Я,Мишел,скъпа,ти си била изкупителката?Но не за дълго нещастнице!-извика Норт побесняла и започна да размахва криле.На края на крилете си обаче тя имаше доста дълги може би прилепски нокти.Започна да дере всички.Свих се в един ъгъл и се заоглеждах.Трябваше да има начин да излезем навън.След това забелязах широкия прозорец.Той беше точно където трябва.Пробравих си път през перушинената маса и застанах точно пред Норт.
-Ооо,скъпа ми Елизабет!Откога не сме се срещали.-тя за момент спря с крилата си.-Май откакто те оставих без красивите ти снежно-бели криле,а?И кой ти ги даде отново за да изтръгна червата му?-Тя отново започна да дере с крила.
-Ако не сме ние първи!-казах разярено и бутнах през прозореца.Той се счупи,а тя полетя надолу.Спря се и докато още не се беше върнала вътре,всички побързаха да излязат.Вътре останах само аз.Тъкмо щях да полетя през широкия прозорец,когато вниманието ви бе насочено,към вратата къдзето бяха заключени момчетата и Кейт.Някой дереше по вратата.Отворих,като първо прибрах крилата си противно на волята си.Пред мен стоеше Конър...с черни ципести криле.Всички други бяха пипаднали,освен Ник.Той пък беше с бели криле.
-Конър,Ник???-от напрежение крилете ми се показаха.
-Ти си ангел?-попита невярващо Конър.
-Не точно.Аз съм паднал ангел.А ти си долноземец?А той е ангел?-посочих Ник.
-Ъммм...не и аз съм паднал ангел.-Каза Момчето с белите криле.Очите ми щяха да излязат от орбитите си.
-Значи баша ни е демон???-осъзнах се най-сетне.Щом Конър беше долноземец,значи баща ми беше демон...

Аз, Мел, Елизабет и момчетата се втурнахме към Джорджи лежаща на пода в краката на Норт.
Картър и Конър я изправиха, преметнаха ръцете й през рамената си и тръгнахме към терасата с възможна най- бърза крачка, но демонът застана пред нас и не ни позволи да стигнем дотам. Бързо се опомних и забутах всички момчета и останалите от купона към хола.
Заключих вратата и се облегнах на нея.
- Какво става?! Коя е тази?!? Какво иска?!? - започнаха да питат всички. Изведнъж лампите изгаснаха отново. Всички се паникьосаха и започнаха да крещят изтерично и да тичат из стаята.
- Пунете лампите!- изкрещя някой, но след малко се чу друг глас.
- Не може! Явно са изгоряли.
- Спрете, спрете, моля вии!- крещях, но никой не ме чуваше. Опрях глава в стената и се отказах. Изведнъж усетих нечия ръка на талията си. Веднага се обърнах и видях Джеймс..
- Моля те, Кейт! Кажи ми какво става?- помоли ме той и хвана ръката ми.
- Аз..аз.. тя е демон, а Джорджи е нефилим и Шел е, а Ел и Мелинда са паднали..- започнах, но той ме прекъсна.
- Кейт, добре ли си? За какви ангели и демони говориш?- не ми повярва и дори в тъмнината усещах невярващият му поглед. Вцепених се и си представих какво се случва с момичетата отвън, докато гласът на Джеймс не ме изкара от мислите ми.
- Кейт, Кейт! Какво става? Какво ти е?- запита ме отново.
- Трябва да помогнем на момичетата!- изкрещях през сълзи и изведнъж всички млъкнаха и ме погледнаха.
- Не мога да обясня какво се случва.- проплаках аз. - Но, трябва незабавно да се измъкнем от тук, защото иначе ще се случи нещо лошо. - когато довърших мисъла си всички ми се изсмяха и продължиха да се кикотят. Но изведнъж се чуха силни писъци и чупене на стъкла.
- Как ще се измъкнем от тук?!? - изкрещяха няколко глава и вече чувах хлипане и мрънкане.
- Джеймс, стола!- изкрещях аз, а той взе един железен стол и строши прозореца. Излезе на терасата и ми подаде ръка.
- Хейде всички!- изкрещях и отново настъпи пълна суматоха.По пода лежаха мъртво пияни момичета и момчета, а останалите се бутаха през счупеният прозорец и започнаха да слизат по стълбите на терасата. Бягаха с всичка сила и се губеха от погледът ми завивайки зад ъгъла. Джеймс и Хейдън се втурнаха вътре и започнаха да бутат и да изнасят на ръце лежащите на пода хора, а аз ги последвах. Израних целите си ръце на стъклата и започнах да кървя. Най- после всички излязохме и тримата отидохме в предният двор където бяха Мишел, Мелинда и Джорджи.
- Какво стана?!? - запитах аз без да спирам да плача. - Какво се случи? Това наистина ли беше Норт?
- Да, Кейт!- каза Мишел, която също плачеше.
- Какво става тук?- попита Хейдън и се обърна към Мелинда.

Не можех да повярвам на очите си..Норт беше жива, но нали аз лично я убих, освен ако..освен ако не беше използвала съединение...Нямаше време да мисля, сега трябваше само да се действа..Елизабет ми помогна да се осъзная и да отрезнея..Кейт беше се заключила с момчетата вътре.Чуха се раздирания и викове от стаята...След това видях Кейт.
- Какво стана?!? - запитах Кейт без да спира да плаче. - Какво се случи? Това наистина ли беше Норт?
- Да, Кейт!- каза Шел, по чието лице също се стичаха сълзи.
Извърнах погледа си към Норт и Елизабет, които се биеха, Джорджина се втурна да им помогне.Ненадейно до мен се озова Хейдън.
- Какво става тук?- попита ме.
Незнаех какво да кажа, но какво и да му бях признала, щеше да ме помисли за луда.Сълзите се стекоха и по моето лице..в този момент се сринах на мократа трева, Хейдън се наведе до мен и изтри нежно сълзите ми.
- Хейдън всичко това е прекалено трудно за приемане...Ние..ние сме ангели тоест паднали ангели!Моля те повярвай ми, не ме смятай за луда, моля те! - видях объркания му поглед и тъкмо щеше да каже нещо, когато крилата ми автоматично се разтвориха.Погледът му се прикова в тях..
- Знам!Знам!Трудно е, но обещавам ще ти разкажа всичко по - късно само ми повярвай!
- Ъ..аз не мога да повярвам на очите си!Уоу имаш крила!Ха това си е доста яко!Май съм прекалил с пиенето! - изтърси се той.
- Не си прекалил с пиенето всичко е реално..Повярвай ми! - извиках.
Внимателно се доближи до мен и ме докосна с едната си ръка.
- Вярвам ти! - отвърна тихичко и се доближи да ме целуне.
Моментално се вкопчих в него и през рамото му забелязах Кейт и Джеймс....

Джорджи се втурна да помага на Елизабет, а Мишел тръгна след нея. Хейдън и Джеймс започнаха да задават всякакви въпроси.
Мел се опита да обясни всичко на Хейдън, но от начало той не повярва. Тя падна на тревата и крилете и се показаха.
- Ъ..аз не мога да повярвам на очите си!Уоу имаш крила!Ха това си е доста яко!Май съм прекалил с пиенето! - изтърси се той.
- Не си прекалил с пиенето всичко е реално..Повярвай ми! - ивика тя, а той се наведе към нея избърса сълзите й и я целуна.
Целите ми очи се навлажниха и сълзи започнаха да се стичат от тях.
- Кейт, вярно ли е?- чух гласът на Джеймс и се обърнах, а лицето ми се озова на сантиметри от неговото.
- Аз..аз..- обърках се от близостта му и забравих ума и дума, също така и главата започна да ме цепи жестоко от алкохола. Замаях се и залитанх. Той ме подпря все още чакащ отговорът ми.
- Да, вярно е!- промълвих аз едва, а той не се помръдна и лицата ни все още бяха на сантиметри.
- Ти, ти такава ли си?- попита той и леко повдигна вежда.
- Не, аз не съм!- понечих да се отдръпна от него, но той обви ръцете си около талията ми.
- Всичко ще бъде наред! Не се притеснявай! Ти не можеш да направиш нищо.- погледна ме право в очите и залепи плътно тялото ми до своето. - Разкажи ми коя е тази, която се появи на купона и какво направи на Джорджи.
- Тя е демон. Когато с Мишел бяхме в поправителното училище тя ни биеше с линия и с колани. Гасеше цигари от телата ни и..- спомените бяха болезнени и отново започнаха да се стичат сълзи по лицето ми и цялата изтръпнах от пронизващият цялото ми тяло студ.
- Недей! Спри, не ми казвай нищо. Разбрах те.- свали якето си и ми го наметна. Избърса сълзите ми и ме прегърна.- Всичко ще бъде наред.
Погледнах към Мелинда и Хейдън, които вече се натискаха с пълна сила и се засмях. Джеймс обърна поглед към тях и се засмя с мен.
- Бързи са, а?!- продължи той през смях.
- Определено!- засмях се и се вкопчих в него.

Не можех да повярвам как всичко се преобърна. Купона беше в разгара си, ние напът да станем мъртво-пияни и да свършим в леглото. Да, обаче, незнайно как, защо ... Норт най-нахално се бе появила и бе направила нещо на сестра ми.
Първо се ужасих от гледката: сестра ми, лежеще безжизнена на земята. После се ужасих на ново от факта че Норт бе възкръснала. Всички започнаха да пищят, Кейт се захвана и забута момчетата в хола и заключи.
Всичко се случваше така бързо, аз нямах време да асимилирам ситуацията... Елизабет се сби с Норт, Джорджи отиде да й помага ... в ръката й светна ангелски огън ... Не ми бе ясно как да запаля и своя, зада съм полезна ...
Затова пък имах чудесен маникюр .. Захванах да се дера и щипя и хапя що Норт ми попадне на пътя.
Е, явно сега у мен бе останала само човешка сила. Уморих се, както винаги в най-неподходящият момент. Поседнах малко в страни, докато нефилимът и едната паднала продължаваха да се сръжават, превръщайки къщата ми в пълен бардак.
Усетих някой да се настанява до мен и се обърнах рязко, като изкарах ангелите (каква ирония) на Конър, който бе седнал до мен.
- Добре ли си? - прошепна.
- Така мисля - усмихнах се.
Усмивката ми замръзна щом чух дрезгавият глас:
- Конър! Какво правиш по дяволите! Трябваше да я убиеш! - изкрещя Норт.
Какво? Да ме убие ли? Скочих на крака възможно най-бързо и се обърнах срещу него. Погледнах го.
- Чакай ... да не би тя .. ама как .. - запелтечи той.
Усетих остра болка във врата си. Норт ме бе одрала, за да предизвика появата на крилата ми.
Въздуха изсвистя през стиснатите ми зъби, за да не се разпищя. И сега, както бе първият път, докато крилата ми растяха ме боля адски много, и щом се появяха ббяха целите окървавени.
И отново бяха сиви ... на всички останали бяха бели... ух!
Конър се дръпна от мен и пристъпи към Норт. Застана от дясната й страна и на гърба му се появиха огромни, черни ципести, придружавани от нокти криле.
Понечих да отворя уста за да изкрещя гневно или да заплача, но въздухът само пресекна в гърлото ми и аз започнах да се давя и кашлям ...
- Ти си демон? - попита Кейт. Беше много. много уплашена.
- Не точно ... долноземец ... - отвърна с равен глас.
- Какво е това - Джорджи ме погледна със съжаление.
- Долноземците ... - започна Елизабет, която бе също толкова изненадана колкото останалите в стаята - са същества, наполовина демони, наполовина хора ... и най-често биват използвани от истинските демони, за ... лоши цели - тя погледна доведеният си брат с такава мъка, че ми идеше да заплача. Колкото и да отричаше, на нея й беше мъчно че губи брат си ...
- А той трябваше да убие изкупителя!!!! - изкрещя изтерично Норт - Загубеняк!
Конър ме погледна. Не можех да определя погледа му. Беше смесен ... Нямаше начин да разбера какво изпитва.
Обърна гръб на всички, тръгна към изхода и затръшна вратата.

Хейдън ме целуна истински, а аз го притиснах по - близо до себе си..Бях готова да го защитя, не само него и другите..
..Погледнах към небето, където Елизабед и Джорджи се сражаваха срещу Норт, внимателно се отскубнах от Хейдън.
- Стой! - извика той.
- Съжалявам трябва да им помогна!Моля тя върви при Кейт и Джеймс, моля те! - помолих го със сълзи на лицето си.
- Добре, но само защото ме молиш! - отвърна и ме целуна нежно.
Не исках да се отдръпвам от тази целувка, но нямаше начин.Трябваше да отида и да помогна на другите..Отидох при тях и видях Шел да стои до Конър, в този момент се чу дрезгавият глас на Норт!
- Конър! Какво правиш по дяволите! Трябваше да я убиеш! - изкрещя демонът.
- Чакай ... да не би тя .. ама как .. - запелтечи той.
Не можех да разбера как Конър да има някаква връзка с Норт, да бе изсмях се на себе си.Чудовището одра Мишел, с целта крилата й да се появят, но за какво, аз се хвърлих с пълна сила върху него.
- О имаш крила, да не би сега да се мислиш за по- силна! - изсмя се Демонът.
- Пак се срещаме, но този път ще е за ПОСЛЕДНО Норт! - извиках на свой ред.
Тъкмо когато крилата ми се появиха и щях да се сбия с нея, Конър се приближи и застана от дясната й страна, а на гърба му се появиха черни, ципести крила...Сега вече всичко ми се изясни.
- Ти си демон? - попита Кейт. Беше много, много уплашена.Личеше си по погледа й и начина на говорене.
- Не точно ... долноземец ... - отвърна с равен глас Конър.
- Какво е това? - Джорджи погледна Мишел със съжаление.
- Долноземците ... - започна Елизабет, която бе също толкова изненадана колкото останалите в стаята - са същества, наполовина демони, наполовина хора ... и най-често биват използвани от истинските демони, за ... лоши цели - тя погледна доведеният си брат с такава мъка, че на всеки би му се доплакало.
- А той трябваше да убие изкупителя!!!! - изкрещя изтерично Норт - Загубеняк!
Конър погледна Шел. Обърна гръб на всички, тръгна към изхода и затръшна вратата.
Използвах този ценен момент на объркване от Норт и тръгнах към нея..Крилата ми се показа и ангелският огън ме обля цялата.
- Ей, Норт това е за теб! - извиках и я съборих на земята, оставих я на Елизабет и на Джорджи, голямо удоволствие щеше да ми достави и на мен да се включа, но сега трябваше да отида при Шел.
Внимателно прибрах огъня си, но крилата ми останаха с цел за защитение.
- Шел! - прошепнах и я прегърнах.
Кейт се беше отскубнала от Джеймс и ги беше убедила да се приберат с Хейдън, с оправданието че после ще им обясним всичко..Тя бавно пристъпваше към нас..

Сгуших се в Джеймс и останах неподвижна в прегръдката му. Изведнъж чух как Мелинда крещи.
- Съжалявам трябва да им помогна!Моля тя върви при Кейт и Джеймс, моля те! - помоли го тя и по лицето й се стичаха сълзи.
- Добре, но само защото ме молиш! - отвърна, приближи се към нея и я целуна нежно.
Тя се отскубна и тръгна към Норт. Проследих я с поглед и видях как застана пред Норт. В този момент старата вещица одра Шел и тя изпищя от болка. Крилата й бавно започнаха да израстват, а тя се гърчеше на земята от болка.
Сгуших се в Джеймс и скрих лицето си в прегръдката му, за да не виждам цялото мъчение и цялата болка, която изпитваше тя.
- Конър! Какво правиш по дяволите! Трябваше да я убиеш! - изкрещя демонът.
- Чакай ... да не би тя .. ама как .. - запелтечи той невярващ на очите си, а всички замръзнахме на място и не знаехме какво се случва.
Конър тръгна бавно и застана зад гърбът на Норт, а от гърбът му изникнаха огромни черни криле, на които имаше ужасни нокти.
- Ти си демон?- изкрещях все още без да помръдвам от мястото си.
- Не точно ... долноземец ... - отвърна той с безизразно лице..
- Какво е това? - Джорджи попита неразбиращо и погледна Шел със съжеление.
- Долноземците ... - започна Елизабет, която бе също толкова изненадана колкото останалите в стаята - са същества, наполовина демони, наполовина хора ... и най-често биват използвани от истинските демони, за ... лоши цели - тя погледна доведеният си брат с толкова мъка и тъга, че всички искахме да заплачем.
Конър се обърна и затръшна вратата след себе си. Нефилимът и падналите продължиха да се борят с Норт.
- Джеймс, Хейдън моля ви вървете си! Приберете се, и обещавам, че ще ви обясня всичко!- проплаках едва. Джеймс хвана ръката ми.
- Идваш с нас, хайде!- каза той без да пуска ръката ми.
- Не, не мога да оставя Мишел така, аз съжелявам! Моля ви, ще ви обясмя всичко!- отдръпнах се леко от него.
- Добре!- прошепна тихо.- Само се пазете.
- целина ме по челото и бавно тръгнаха надолу по улицата.
Тръгнах към Мишел и Мелинда, но бях изранила краката си на счупените стъкла и не можех по- бързо. Най- после стигнах и веднага прегърнах отчаяната и плачеща Мишел.
- Всичко ще бъде наред!- едва промълвих и с Мелинда я прегърнахме още по- силно.

Отърсих се и отново се втурнах към Норт,която се беше възползвала и влезе отново вътре. Крилете ми се показаха и аз атакувах веднъж.Тя ме одра по дължината на целия крак и аз изпищях.При вида на кръвта главата ми се замая,но свежият въздух ми подейства добре.Този път атакува Норт.Отблъснах я с мощните си криле,но тя се възползва и пак атакува.Полетях нагоре и тя пропусна.
-Ах ти малко изчадие!-извика тя и отново полетя към мен.Под нас чувах как всички питат въпроси и се чудят какво става.Не можех да чуя много ясно.Свистенето на крила във въздуха ми пречеше.Норт погледна брат ми,който беше разперил черните криле.Мишел беше зад него и си личеше,че е доста уплашена от цялата ситуация.
-Конър,какво правиш по дяволите?!Трябваше да я убиеш!-изкрещя Норт.
- Долноземците ... - започнах аз- са същества, наполовина демони, наполовина хора ... и най-често биват използвани от истинските демони, за ... лоши цели - погледнах Конър с мъка.Значи той беше долноземецът,който трябваше да ликвидира Мишел.Брат ми трябваше да убие спасителката ми.Конър затръшна вратата след себе си и излезе.Норт продължаваше атаките и точно преди да ме рани доста по-сериозно Джорджи се намеси в боя.
-Джорджина,недей!Ще пострадаш!Моля те!-влезеше ли в боя Джорджи беше незащитена.Знаех,че отскоро беше нефилим и способностите й да води въздушна битка бяха минимални.Не че моите бяха кой знае какво,но се учех от 8 годишна.Норт се възползва от минималното ми разсейване и атакува с ноктите на крилете си.Одра ме по гърба и от там закапа кръв.Доста болеше,но позволих ли си отново да се разсея крилата ми щяха да се приберат,а ние водехме битка доста нависоко.Джорджи изкара ангелският си огън.Норт направи атака към нея,но огънят я спря.След това атакува и мен,но аз отклоних атаката й с крилата си и я запратих надалеч.Тя се удари в близката къща и замалко да я срути.С нова ярост полетя към нас.Атаката и беше много мощна и крилата ми не успяха да спрат атаката й.Полетях надолу.Използвах последната сила на крилата си,за да не падна.Слязох благополучно,прибрах крилата си и легнах на земята.Джорджи продължаваше въздушната битка.

Всичко беше толкова объркано! Едвам успявах да отклоня атаките на Норт, не знаех какво трябваше да върша. Опитвах се да отблъсна демонката с крилата си, както правеше Елизабет и мисля, че ми се получаваше успешно. Не знам как бяха успяла да активирам ангелския огън преди малко, но се опитах да си спомня. Свих дясната си ръка в юмрук и усетих как..нищо не става. По дяволите! Едновременно видях как Норт се засилва към мен, готова да ми откъсне главата с ноктите на крилете си. В последния момент се сниших и тя прелетя над мен. За секунда всякаш всичко спря. Виждах окървавената Елизабет на земята, чувах писъците в къщата, оглеждах къщите около нас, с разрушени покриви..къде щяха да живеят хората сега. Ами ако някой беше пострадал..заради мен? Усетих как силен гняв се надига в гърдите ми и фиксирах с поглед Норт, която със злобна усмивка се приближаваше към мен. Усетих топлина да се разпростира в ръцете ми и видях как очите на вещицата срещу мен се разширяват от изненада. Погледнах към ръцете и за малко да тупна. Ангелският ми огън...беше огромен. Започнах да се смея на ум, заради сравнението, но веднага се насочих към Норт. Замахнах с ръката си и прослетих златистият пламък, който за няма и секунда достигна до нея. Силната светлина при сблъсъка ме заслепи и затворих очи.

Наоколо беше ужасно.Усещах как цялата съм в кръв и се опитах да се дотътря до Мишел,която седеше вътре заедно с Мелинда и Кейт.
-Мишел,можеш ли да ми помогнеш?-попитах с надежда.
-Ъммм...да,но незнам как.
-Просто сложи ръката си на гърба й,докато не се затвори раната.-изпревари ме Мелинда.-Ще опиташ ли?
-Да,защо не.-отговори Мишел и сложи ръката си на гърба ми.До прозореца се бяха събрали момчетата и наблюдаваха битката все едно гледаха футболен мач.
-Вие защо не помогнете в битката?-Кейт посочи Ник и Конър.-Не виждате ли,че само с двама не става?
-Добре,де отиваме!-отговориха едновремено момчетата и полетяха към Норт.Гледах битаката.Изведнъж Ник задейства ангелският си огън и замахна към Норт.Той беше паднал ангел и имаше ангелски огън.Аз също бях паднал ангел.Значи и аз трябваше да имам ангелски огън.Норт беше отнела само крилата ми.Реших да пробвам и се концентрирах.Затворих очи и усетих как топлината бавно започна да ме облива.Отворих очи.Беше се получило.
-Искате ли да помогна в битката?-попита Мел.
-Ами защо ме питаш!Ако искаш ела!-Полетях през прозореца с нова енергия и с периферното си зрение видях как Мелинда ме последва.Включих се в битката изкарвайки ангелския си огън.Замахнах към Норт и тя си отдалечи.
-Аааа,тази Мишел ще я убияя!Тя върна крилата и огънят на всички паднали,които запратих на Земята.Явно проси смъртта си!-развика се разбеснелия демон и с бясна скорост полетя към къщата.По пътя Конър я одра сериозно,а Ник се опита да я спре с крилата си.Помогнах му,като чаках малко под него.Ако той не успееше да я спре поне щеше да я забави.Така и стана.Спрях я с крилата си я ударих в отсрещната къща.Тя полетя отново към къщата но Конър застана пред нея с крилата си напред.Норт се набучи на ноктите му,но нищо не й стана.Конър полетя надолу.Сега какво първо да правя?Да спася Мишел или да спася брат си?Видях обаче Джорджи с големия й ангелски огън.Тя щеше да спре Норт.Демоните се страхуваха от огън.Затова последвах брат си и го хванах точно преди да падне.Оставих го на земята,а Мишел се затича към него.След това падна и Ник,но той поне благополучно кацна.Останахме само аз и Джорджи срещу добре обучен,гневен Демон.Двете с Джорджи активирахме ангелският си огън и атакувахме едновремено.Норт избегна атаката ни.Полетя с ноктите си към нас.Аз успях да полетя надолу,но Джорджи не успя.Норт я стигна и заби ноктите си в нея.
-Неее!-изкрещях,а Мишел ме последва.Тя разпери сивите си криле и успя да улови сестра си.
Останах сама с Норт.Ангелският ми огън беше нарстнал пропорционално с гнева ми.За последен път атакувах неуспешно към Норт.Тя беше доста бърза и отвърна на атаката ми.Заби ноктите си в гърба ми.Прегънах си на две,но все още имах сили.Отново замахнах към Норт и малка част от ципестото й крило се стопи.Следващият удар беше решаващ.Отново замахнах,но този път към другото й крило.Тя отново заби ноктите си в мен.Усетих как губя съзнание и падам надолу.Някой ме хвана,но не видях кой....
***
Събудих се от силното друсане,което усещах.Навън отново беше нощ.Бяхме в нещо като ван,а на първите седалки седяха Норт и още някакъв мъж,който май беше учител по физкултура.Във вана не се виждаше нищо,отзад нямаше никакви прозорци.Огледах си вътре.Всички бяхме завързани по двойки.Аз бях с Ник,Джорджи с Мишел,Кейт с Мелинда,Хейдън и Джеймс и Конър с Картър бяха на едно място.Гласът на Норт ме стресна.
-Къде ще ги закараме тези идиоти?-попита грубо.
-Незнам-отговори учителят и после продължи.-Трябва да е някъде,където не ходи никой,някъде в покрайнините на града.
-А защо не в старата църква?-попита демонката.

---------------------------------------------------------------------------------------------------

Отворих вратата..и се почувствах странно. Ерик стоеше зад мен и държеше ръката ми. Отидохме в кухнята.
-Какво.. - опитах се да кажа, но Ерик ме целуна и забравих въпроса си. Отдръпна ме за секунда от себе си, но побързах отново да сплета език с неговия. Изведнъж бях забравила..всичко. Измъкнах тениската през главата му, докато той се отърваваше от потника ми. Погалих мускулите на гърдите и корема му и отново го целунах. Ръцете му се спуснаха по гърба ми към дупето ми и разтвориха краката ми, за да ги обвия около кръста му. Той ме постави на плота до мивката и устните му се спуснаха надолу по врата ми към гърдите.
Наистина ли щях да го направя..със демон?
Ръцете на на Ерик откопчаха сутиена ми и отново си забравих мислите..

Обичах я!Исках я,желаех я.Но дали смеех да го направя с нефилим?Да!
-Джорджи искаш ли да намерим по-добро и удобно място?-попитах,докато тя сваляше дънките ми.
-Да!
Тя обви кръката си около кръста ми и започнахме да ходим към една спалня.Опитах се леко да я отворя,но тя беше заключена.Побутнах я още малко,но тя пак не се отваряше.Джорджи ме целуна и аз се възпламених.Разбих вратата и влязохме в стаята.Бутнах я на леглото и тогава.....

Той ме постави на леглото и се наведе, за да събуе дънките ми. Издърпа ги и ги захвърли в другия край на стаята. Наведе се над мен и ме целуна отново. Усетих как събува бикините ми, докато издърпвах боксерките му. Сутиена ми вече седеше до леглото..Бързо ме предърпа към себе си. Целувах го бързо, ненаситно, джиженията ни бяха бързи, страстни. Усещах всяка част от него в мен, чувствах се запълнена и го притисках към себе си всеки път, когато се отдалечеше малко. Ръката му изследваше гърдите ми, карайки ме да стена.

Продължихме със своето задоволениеи след няколко часа вече лежахме задъхани.Обичах я.Погледнах изморено към Джорджи и и' се усмихнах с усилие.Това беше доста изморително.
-Обичам те Джорджи.-доближих се до нея и я целунах.Усетих че тя трепна едвам едвам.
-И аз....Не знам как ще го възприемат другите....-каза ми тя и се усмихна.
Тя постави глава върху корема ми и ръката и' се спусна надилу към.....кхъм.... и започна да ги разтърква.

Стоях до леглото на Мишел и чаках тя да се събуди.Всички други ги нямаше.Кейт и Мелинда бяха в кухнята.Сестра ми беше някъде навън...Общо взето бяхме сами.Погледнах Мишел отново.Лицето й бе загубило бледността си,а енергията и вече съвсем ясно се усещаше в стаята.Усмихнах се тъжно.Колко бях глупав само!Заради мен тя трабваше да страда многократно,много пъти и всеки път не болеше само нея.Всяка нейна рана беше и моя.Мразех,когато ставаше така.Аз бях виновен за всичко.Може би ако въобще не се бях намесвал в живота й всичко щеше да е различно.Някак по-просто.Или по-скоро ако всички бяхме хора, а не свръхестествени непознати на хората същества....Наистина щеше да бъде много по-различно.Докато аз се самообвинявах Мишел се размърда в леглото си.Притвори очи,въпреки че още не бяха отворени и ги разтъпка.След това ме погледна и огледа наоколо.
-Къде са другите?-попита тя.Уфф ама защо винаги на първо място стяха роднините и приятелите й.Винаги се интересуваше как са другите.
-Мелинда и Кейт са в кухнята,а Елизабет излезе-казах с възможно най-равен тон-Мишел...аз,отново трябва да ти се извиня.Съжалявам за тази глупава битка и затова егоистично решенеие да взема страната на Ерик.Беше страшно глупаво от моя страна да избирам него вместо теб.Тоест вас.Не исках да става така,но бях принуден.
-Конър...вече говорихме по тази тема-казах ти,че не ти се сърдя.Казах ти също,че имаш мисия и направи правилният избор.Отиде при когото трябваше.Защо да избираш нас?-много ме дразнеше,когато започнеше да ми обяснява как съм избрал правилната страна,защото Ерик ми бил дал и мисия и така нататък и така нататък.
-Сърдиш ми се нали?Искаше ти се да избера теб пред Ерик,нали?-попитах я директно.Усещах какво чуства и по думите й усещах,че се опитва да ме излъже.Но не й се получаваше.Тя наведе глава надолу и ме погледна някак изподвежди.
-Добре де...сърдя ти се,но това нищо не променя.И какво като ти се сърдя?-отново започваше с нейните мисии.
-Кажи ми направо какво чустваш Мишел!Какво наистина мислиш за мен и какво искеш да ми направиш.-направо можех на бас да се хвана,че искаше да ми удари шамар.
-Добре,признамав си,сърдита съм ти и ти наистина направи много грешен избор,избирайки Ерик пред семейството си и мен.Прав си като каза,че е егоистично то твоя страна,че постъпи така,и напълно те подкрепям в това да се самообвиняваш-звучеше все едно ми се подиграва.
-Мишел...аз говоря сериозно!
-И аз говоря сериозно-този път наистина беше сериозна.Издаваше го не само гласът й.Изражението й също беше сериозно.Отново ме погледна и повотори същите думи като прибави едно:
-Направи глупав избор.Не трябваше да става така-"Знам!" казах си наум и я погледнах едва ли не виновно.За първи път тя казваше,че съм егоист,глупак и че не вземам никога правилни решения.

- Просто не трябваше да избираш него! - фасадата ми се пропука. Не можех да сдържам гнева си, колкото и да се опитвах да го направя - Не ми пука че се обърна срещу мен! Но ти нарани сестра си! Не знаеш колко страда. И се обзалагам че не иска да те вижда! - не усещах как крещя.
- Не ми дръж сметка!За МОИТЕ действия - изкрещя на свой ред което толтално ме изненада. Не го бях чувала да ми крещи. Да крещи на някого избобщо. Никога.
- Не ти държа сметка! - извиках колкото ми глас държеше.
- Добре, защото не ти трябва да се вреш в живота ми и в решенията ми. Ти не участваш в него!!! - от думите му ме заболя. Не съм част от живота му. Това явно изясняваше нещата. Явно той щеше да ме убие. Рано или късно щеше да го направи. С мъка преглътнах буцата заседнала в гърлото ми и сължите които надпираха да прелеят.
- Добре, защото не ми се иска да съм част от него! - изкрещях, надявайки се да се почувства зле, но едва ли щех да успея.

Че кой щеше да иска да е част от моя живот? Сърцето ме заболя. Не исках да причинявам болка на Мишел. Исках я, обичах я.
-Разкарай се от погледа ми! Разкарай се от живота ми!
Не помръднах от мястото си.
-Махни се! Никога не трябваше да се забърквам с теб! - приближи се до мен и ме удари в гърдите с юмрук. Всякаш ми беше извадила сърцето.
-Искам да ме оставиш на мира! - отново ме удряше Мишел. Не казвах нищо. Само се протегна и хванах ръцете й за китките. Вдигнах ръцете й над главата и се вгледах в очите й. Бяха пълни със сълзи, готови да прелеят. Тя стисна клепачи и се опита да погледне в другата посока. Но не се сдържах..бях й причинил толкова много болка. Рязко приближ лицето й до моето и я целунах.

Отвърнах без да се замисля. Което вероятно не беше добре. Та той трябваше да ме убие, за бога. Нали досега си крещяхме! Какво правех!?
- Аз .. -запелтечих с притихна глас - пусни ме - погледна китките си над главата ми,
- Не.. няма да стане - каза меко, но категорично и отново ме целуна..

Мишел отново отвърна на целувката. Леко отпуснах ръцете й и тя ги обви около шията ми, притискайки се към мен. Прокарах пръсти надолу по гърба й, към края на тениската й. Издърпах я нагоре и я пуснах до нас. Тя погледна леко стреснато към мен.
-Спокойно..-нежно прошепнах и отново я целунах. Тя съблече и моята тениска.

Ерик Стоун написа:: Продължихме със своето задоволениеи след няколко часа вече лежахме задъхани.Обичах я.Погледнах изморено към Джорджи и и' се усмихнах с усилие.Това беше доста изморително.
-Обичам те Джорджи.-доближих се до нея и я целунах.Усетих че тя трепна едвам едвам.
-И аз....Не знам как ще го възприемат другите....-каза ми тя и се усмихна.
Тя постави глава върху корема ми и ръката и' се спусна надолу и започна да го разтърква.

+18

Spoiler:

П.п. Дани, специално за теб Twisted Evil

» Джорджина Спаркс
» Мишел Спаркс
» Стаята на Джорджина и Мелинда
» Къщата на Коди Матиус
» Къщата на Дженевив Клема