Къщата на Мишел и Джорджина Спаркс [+18]

..Щукна ми идеята да отида и да навестя Шел..Имахме да си разказваме толкова много.Взех си чантата и се запътих към тях..Когато стигнах забелязах леко отворена вратата.
- Джорджи!!Шел!! - Ъ-ъ.. нямаше никакъв признак на живот, затова влязох.
Тръгнах по стъпалата, като намерих някаква риза на пода..Какво ли значеше?!..Отидох до стаята на Джорджина, изглежда е имало някакво бедствие, защото имаше разкъсани дрехи..излязох от нея веднагически и се запътих към спалнята на Шел.Чух леко скърцване, оставих чантата си на пода и с крак отворих вратата..
- Който и да си остави Шел веднага? - извиках моментално, като забелязах как върху Мишел имаше някакво момче.То се обърна и..
- Конър.. - зяпнах ги с отворена уста като някой олигофрен. - Закрийте се, моля ви! - сложих ръка на очите си..

- Мелинда! - ченето ми увисна. - Мога да обясня! Аз..
- Облечи се и ще говорим. Конър, това важи и за теб! - някак истерично тя го замери с фанелката ми която току-що бе вдигнала от пода. - Живо!!
Погледнах го със стреснато изражени. Но това не му пречеше да се смее като идиот. Протегнах ръка към него.
- Дай ми го - засмях се но погледът ми все още бе възмутен.
- Кое? - Конър придоби замислено изражение. - А, сутиена! - обърна се и го вдигна от земята - Заповядай.
- Побързайте, схванах се! - Извика Мел, все още с ръка на очите.

Мозъкът ми все още не възприемаше случилото се...Изведнъж Конър ме върна обратно на планетата и на мястото.Подскочих и без да исках свалих чаршафа от него..
- Божке мили помогни ми..пренеси ме в рая..Моля те Конър прикрий си красотите. - ..мисля че ще повърна.
Не гледай Мел..просто не гледай!..Разгеле, дочух вратата на банята да се затваря.Отворих очите си.
- Ъм Шел къде ми са боксерките? - Конър се провикна.
- Опа!Мисля, че литнаха през прозореца. - Мишел отново я прихвана смеха.
- Каква прекрасна новина!Мисля, че краката ми залепнаха за пода..
Отидох до Шел преминавайки от лавината дрехи по пода.
- Какво става тук? - прошепнах й.
- Все още съм ГОЛ и все още ви чувам. - обади се Конър.
- Радвай се, че все още си жив. - казах му в отговор.
- Аами ще ти обясня долу.
Взе една рокля и си я навлече.. а през това време горкото момче излезе от банята само че бе сменил чаршафа с хавлия.
- Ами аз какво да правя? - попита и направи муцунка.
Този път и аз не издържах и почнах да се хиля.
- Имам много рокли. - отвърна му Шел.

- Ей, знаеш ли ще ти отива - присмях се насреща му, гледайки как целият почервеня.
- Ам... сериозно не искате да рискувам да излея червата си тук - Мелинда невъзмутимо бе сложила ръка на устата си.
- Джорджи и Ерик сякаш участваха в маратон по правене на секс - обадих се, едва потушавайки кикота си - все някъде в къщата трябва да има боксерки. Ако не, ще ти дам бикини.
- Знаеш ли, ще отида да си ги взема, сигурно са паднали в градината - припна като козичка надолу по стълбите.
- Сега - Мелинда се обърна в моя посока.
- Не го казвай, не го казвай...
- Какво. По. Дяволите. - започна бавно все едно бях бавноразвиващо се хахо - Става. Тук.
- Ъхххх, каза го! Какво да става... Провеждахме час по анатомия - засмях се сърказтично - Не е ли очевидно.
- А да, чукаш се с човека който трябваше да те убие. Ама просто прекрасно.
- Мел...
Конър изникна до вратата вече слава богу обут. Даже беше с дънки.. хмм явно тях бяхме захвърлили долу.
- За какво си говорим? - направи се на разсеян той.
- Така. - каза строго Мелинда. - сядайте на канапето.
Охх започваше се с лекцията....

Излях навън да си търся гащите..предпочитам да ги обуя каквито и да са вместо да нося рокля.Мина един човек и ме зяпна.
- Какво ме гледаш бе..Не си виждал гол човек, който си търси гащите ли? - хаха стреснах го и замина хвърляйки ми по някой поглед.
У намерих ги..грабнах ги и ги облякох набързо..на връщане мернах и едни дънки, а моите бяха.Обух ги и влязох в къщата..Шел и Мел бяха на стъпалата и бях убеден, че говорят за случилото се.
- За какво си говорим? - направих се на разсеян.
- Така. - каза строго Мелинда. - сядайте на канапето.
Седнахме и придърпах Шел в скута си.Мел се изкашля.
- Така ми е по - удобно. - отвърнах ухилен.
- Не мисля че е удобно на теб, по скоро на малкото ти човече! - отвърна ми тя.
Шел се засмя..Е вероятно й беше хубаво!
- Не обиждай Господин Ураган!
- Ураган?! - каза Мишел.

Избухнах в истеричен кикот. Толкова силен че въздуха ми не достигаше. И да, вероятно се държах като пълно идиотче на 5 години но не можех да подтисна смеха който ми докарваше Конър. Защото ако той бе зрял възрастен, аз щях да съм на-мърата на този свят.
- Шел, добре ли си? - Мелинда ме гледаше уплашено. Конър също бе изненадан от внезапният ми изблик на "щастие".
- Д-а. На... Напълно - опитах се да си поема дъх и да застана сериозно. - Добре. Стига толкова. Сега сериозно. - прехапах устна за да не се захиля пак. - Конър моля те, обясни на Мел какво се случваше, понеже тя не може да се сети сама.
- А не. Конър няма да го слушам предвид подробните описания. Много ясно че знам какво става. Но искам да ми обясните защо. Нали бяхте врагове? Нали се биехте за бога!
- Хората се променят.
- Да, но вие не сте хора,даже! - мелинда се разпали и заракомаха с ръце театрално. - Представете си Ерик да разбере. Какво ще стане? Най-много да ни изколи до крак! Замислихте ли се въобще?!
- Ам ние и за това не сме се замисляли. Стана спонтано. А ти много добре знаеш че хормоните трудно се окопитват. - Конър заговори сериозно, но пак леки нотки на смях се долавяха в гласа му.
- О, моля ти, Конър, сега ли ще ми ставаш експерт по сексология. Млъквай!

- Ама то там е меко! - идиотска усмивка се плъзна по лицето ми, но след поредният смразяващ поглед от страна на Мелинда станах доста по - сериозен..
- Честно казано, не знам за какво толкова се притесняваш.. Да, аз съм подчинен на Ерик, но нищо не му казах, макар че спи със сестрата на Шел, нали? - вече бях напълно сериозен и бях решен да защитя действията си..
- Както ти споменах вече не действах аз, а господин Ураган, така че.. - не се сдържах и се засмях отново..
Знаех, че се започва с лекцийте относно това, че няма как да сме заедно, все пак сме смъртни врагове и не знам си какво..

- Да, но.. - започнах, но бързо бях прекъсната.
- Няма никакво НО Мел!Спокойно всичко ще е наред..няма нужда да ни изнясаш лекциите ти.Все пак ти си ми най - добрата приятелка и ме разбираш! - каза ми Мишел.
Как щях да й откажа..та с нея съм израснала и бях наясно, че каквото си науми ще го направи, но все пак тази връзка..Имах чувството, че ще й донесе много нещастия.
- Може би си права! - измънках.
- Имай малко вяра де! - обади се Конър.
- На теб!Не, мерси!Първо ще се докажеш и чак тогава! - обърнах се към него и му се изплезих.
Погледнах ги.Изглеждаха толкова влюбени, толкова щастливи, когато бяха един до друг..сякаш се допълваха.Само една пречка..бяха врагове, но дали пък точно те щяха да сложат край на войните.
- Ехооо!Тук ли си?На тая планета ли си? - Размаха театрално ръцете си Конър.
- А..да! - стреснато им отговорих. - Искам подробностии! - една лукава усмивка се появи на лицето ми..

- Няма да стане! - присмях се. - Не и пред него - прошепнах тихо, надявайки се че Конър не ме е чул - А и нищо кой знае какво не е станало, ти ни прекъсна - засмях се.
- Да, така е. Мелинда, много съм ти обиден - започна да се подхилква той.
- А аз пък съм много щастлива че спасих Шел от лапите ти, не ми се мисли докъде щяхте да стигнете - покати глава, със самодоволна усмивка.
- Хей, ти няма да стоиш тук вечно, не си ни бавачка! - скастри я Конър.
- Да, не съм. Но... Елизабет ти е сестра. Няма да откаже да прекара малко време с брат си.
- Оооо стига, ужас, няма да стане! - изражението му стана уплашено.
- Ей, Мел... - засмях се - не сме бебета.
- Именно. Бебетата не са чак толкова палави. - размаха пръст тя.
Изплезих й се и целунах Конър по бузата.

- Именно. Бебетата не са чак толкова палави. - каза Мелинда и въздъхна.
- Е, то това е ясно.. - казах шеговито и отвърнах на целувката на Мишел, само че я целунах по устните. Мел, естествено, отново започна да недоволства и да ръкомаха театрално, за да ни покажа че се намира точно до нас, макар че не се интересувах особено..
- Стига толкова драма! - отсякох. - Искам всичко да е наред вече. Писна ми да се вика и да се реве! - засмях се и отново придърпах Мишел в скута си..

Стана ми много скучно и реших да изляза някъде. Първо звъннах на Мишел, но тя не вдигаше за това се опитах да се обадя на Мелинда, но телефонът й беше изключен, така че реших да отида до домът на Шел и Джорджи.
Вратата беше отворена и прецених, че няма дори да звъня на звънеца.
- Джорджи? Мишел? - провикнах се няколко пъти и реших, че няма никой. Точно когато мислех да си тръгвам от горе чух смях..
- Ехо? - провикнах се още веднъж и реших да се кача, за да видя кой е там..

Чух някакъв глас.
- Тихо!Има някой. - излязох от стаята и на пръсти слязох по стълбите.
Видях силуета на някакво момиче, което се обърна и..
- Мелиндаааааа!!!
- Кейттт!О боже мой!Кейти колко ми лиспваше!Шел Кейт е тук. - разкрещях се като луда.
Чу се бързо припкане по стъпалата и за около част от секундата Мишел се бе включила в груповата прегръдка..Събирахме се една по една.
- Момичета липсвахте ми ужасно много! - обади се Кейт измежду задушливата прегръдка.
- Къде се беше загубила? - попитах я.
- Ще ви разказвамм..
- О и аз имам да разказвам! - измънка Шел и една усмивка се появи на лицето й.

- Сериозно! Чувствам се адски изолиран! Това е дискриминация вашето! - Конър запозчна да недоволства, докато се качвахме към стаята ми.
- Конър! Я ела тук! - засмя се Кейт и го прегърна. - Какво става с вас хора? Къде се загубихте?
- А, не сме се загубили ние, ти изчезна - ухилих се насреща й и се тюфнах на дивана.
Кейт се усмихна и се огледа наоколо.
- Какво е ставало тук? Да не е паднала бомба или нещо такова?
- Ооооо, по-лошо - Мелинда хвърли престорен гневен поглед на Конър, после на мен.
- Какво?
Конър се засмя и седна до мен. Игрив пламък проблясна в погледа на Мел и тя се настани между двама ни.
- Ейййй!
- Добре, сега аз съм изолираната - Кейт размърда вежди. - Какво толкова съм изпуснала?

Кейт също се появи и започна да ме прегръща.
С Мишел се настанихме, а между нас, естествено, се настани Мелинда..
- Еййй! - оплаках се аз, но нямаше голям ефект. Тя продължаваше да седи между нас и като че ли нямаше никакво намерение да се мърда, така че в крайна сметка просто се примирих..
- Добре.. вече аз се чувствам изолираната! Какво толкова съм изпуснала? - нацупи се новодошлата и се настани до Мишел..
- Кой ще й каже? - захилих се като идиот и без особено да се притеснявам протегнах ръката се през Мелинда и се заиграх с един кичур от косата на Шел..

- Кажете ми дее! - замолих се, а след това забелязах какво става.. - Я, чакайте малко.. Той какво прави?! - погледнах учудено към Конър, който продължаваше да си играе с един кичур на Мишел..
Мел само ме погледна тип "По - добре да не казвам", а аз започнах да се смея..
- Аа не. не е вярно! Ама вие наистина ли? - попитах след като видях, че никой друг не се засмя.. - О, боже..